Не устоява погледът ми на цветя красиви
с големи цветове и малки стебълца,
но всичко в мен принадлежи на цветовете диви,
едва подали сред тревата пъстроцветни личица.
Сърцето пази карамфили край пътеки тесни,
поляните с иглика в дъждовна горска пролет,
безименни цветчета, утринно унесени,
които в хладката роса се къпят голи.
И колкото и на растенията градски да се възхищавам,
в сърцето ми те свой живот не заживяват.
Вашият коментар