Панаира на Vira

септември 30, 2012

А след края…? Каролина Стайкова

Filed under: Популярни, дневник — Етикети: — Диана @ 6:12 pm

Моята Каролина! Казах ли, че освен всичко друго е красива. Косата й, откакто я помня, е до под кръста. Сега тя ми изпрати това, а аз дори не знаех, че е прочела какво съм писала за нея. Не мога да опиша колко мило ми стана. Тя е само на 17.

А след края…?

Какво става тогава? Не, не става въпрос за живота след смъртта. Говоря за това какво се случва с живите, когато някой си отиде. Днес гледах един прекрасен филм, който ме накара да се замисля. Там един старец попита събралите се на погребение: „.. Е, каква беше тя, какво постигна?…” Един от присъстващите без да се замисли отговори, че починалата е била манипулативна, зла и егоистична. За миг изтръпнах. Ами ако някой ден, някой каже същото за мен? Замислих се какво биха говорили хората за мен, или по-скоро какво аз искам да говорят за мен. „..Тя беше красива..” или „..Тя беше умна..”? Не.. определено не искам това.

Веднъж си говорих с мама и тя с надежда каза, че някой ден може би ще казват за мен, че съм била добър лекар, правист. Сигурно това е важно. Да си добър лекар – да спасяваш животи и да лекуваш хора. Да си добър съдия – да бъдеш справедлив и да взимаш правилни решения. Но всъщност не искам хората да ме определят с професията ми. Мечтая всички да казват, че съм била не добър професионалист, а добър човек. Или просто човек, ако влагат смисъла, който аз влагам в тази дума.

А какво всъщност е добър човек? Какво прави той? Как се става такъв? Всички знаем дефиницията за добро и зло, но да бъдеш такъв е доста по-трудно. Не знам дали мога да се самоопределя като добър човек, защото все още не мога да намеря определението или формулата за такъв.

Скоро прочетох случайно нещо, което майката на най-добрият ми приятел – Диди, е написала за мен в блога си. Написала го е, не защото е искала да го видя, а защото го е усетила, почувствала и се е сетила за малкото, усмихнато момиче, което не мога да обещая, че все още съм. Ето и какво беше написала:

„…Тя е дете. Нарекох я Касандра, но съществува реално и името й е Каролина Стайкова. Тя, не само като героиня в романа ми, но и в живота, въпреки че тогава беше едва на 10 години, правеше същото. По нейния детски, изглеждащ наивен отстрани начин, се опитваше да приобщи всички, да помогне на всички, да не остане никой онеправдан, никой неразбран, никой безпомощен и сам. Това, в рамките на нашата култура и сегашните ни разбирания е обречена битка. Докато другите момиченца водеха важни разговори, носеха модни дрехи, идваха дори с лисичи кожи на училище и тайничко й се присмиваха, че е още дете, тя се опитваше да ги разбере, с детска още усмивка и без обида и огорчение в себе си. И днес е така прекрасна, но не и в очите на връстниците си. Но тя за мен е вечна победителка – моята Касандра…”

Иска ми се да вярвам, че наистина е така, че наистина съм победител, сама в своята кауза. Иска ми се да вярвам, че след толкова време, аз все още пазя в себе си онова свободно дете, което не разбира цялата суета около себе си. Чак сега, когато прочетох това, си припомних детството, каква бях и каква съм сега. Всъщност не съм много по-различна. Но хората около мен са други, все още не ме разбират, не разбират кое е важното. И това по някакъв начин ме притиска да не правя нищо, да се слея с тълпата и да не говоря за това, което истински ме вълнува.

Докато не прочетох написаното за самата мен, не осъзнавах как съм изглеждала в очите на тези, които са запазили детето в себе си,  добрите хора. Защото да си пораснал на години, рядко е гаранция за голямо сърце, чисто съзнание и дълбока душевност. Когато се родим, не сме обременени от средата, свободни сме, не познаваме злото. Постепенно с годините, губим детското в себе си и се превръщаме в груби, лицемерни и нещастни хора. А така не можем да бъдем добри.

Днес се поглеждам в огледалото и се чудя какво правя, защо се променям, защо забравям усмихнатото момиче от детството си. Оставям истинската себе си на страна и ставам друг човек. А най – важно е да не губим това, което сме. Не бива да забравяме кои сме. За да виждаме доброто около нас, трябва да раздаваме такова. Трябва да мечтаем и да вярваме. Нормално е не винаги всичко да е наред. Трудно е да следваме сърцата си и да бъдем истински, но сълзите ни не означават, че сме загубили. Всички страдат, всички плачат, всички ги боли. Понякога каквото и да правим, то не се получава. Но ако бъдем истински и добри всичко ще бъде наред. Просто трябва да останем верни на самите себе си.

Не съм сигурна какво е да си добър днес. Да спазваш правилата, да не нараняваш никого? Сигурна съм само в едно – като дете хората са ме смятали, за всеотдайна, истинска и вечен победител. Не търся победа, но знам, че ако остана такава ще победя. Защото доброто винаги побеждава. Не само в приказките.

И ето колко простичко изглежда всичко. Ето какво искам да говорят за мен: „..Тя беше добра…”. Вече знам какво да правя, за да го постигна. Просто трябва да запазя детето в себе си, за колкото се може по дълго. Да остана това малко момиченце, което се „опитваше да приобщи всички, да помогне на всички, да не остане никой онеправдан, никой неразбран, никой безпомощен и сам”. Надявам се този път, всички да ме разберат и да ми помогнат. Да ми помогнат да бъда добър човек.

Каролина Стайкова

Advertisements

3 Коментари »

  1. Диди, права си. наистина е толкова невероятна, колкото беше и като малка.

    Коментар от kalina — октомври 3, 2012 @ 7:25 pm

  2. Добър вечер,
    Чудесно те е описала… И това е много показателно.
    Да си добър човек е да го усещаш вътре в себе си. Но го разбираш по другите!
    Много ми хареса.

    Коментар от Preor — декември 3, 2012 @ 11:58 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: