Панаира на Vira

септември 9, 2012

Какво ми тежи

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 1:25 pm

Спомням си как започнах да чета Ошо. Първата негова книга, която попадна в мен, беше нещо като автобиография. Започваше в зъболекарския кабинет, където един напълно непознат за мен Ошо описваше как седи на зъболекарския стол, а около него един куп хора записват думите му. И до там я прочетох. Казах си – този се смята за толкова велик, че всяка негова дума трябва да се запише. Не бих чела нещо от такъв човек.
Обаче нищо не бях разбрала. Върнах я тази книга, а малко по-късно попаднах в нета на „Дао, трите съкровища” от… Ошо.
Първата тема, разгледана там, която прочетох, бе за активността и действието. Има значение откъде започваш да четеш даден автор. В „Дао, трите съкровища” всичко беше не само разбираемо, но и пленяващо. Чак по-късно разбрах, че Ошо никога не е писал книги. Всичко това са беседи, записани и издадени в книги. Словесно са монолози, но на практика е събеседване, защото има общуване, което се случва на енергийно ниво, има безмълвен диалог, когато слушаш, когато четеш, когато откликваш в себе си на казаното и прочетеното.
Има дори такова общуване, когато става въпрос за Ошо или за Крион, което е извън времето, което превръща момента във вечното СЕГА.
Такова общуване чрез писането постигаме понякога и ние. То не се изразява в обикновената активност на диалога, а в дълбочината на действието, което е откликване, породено от нещо случило се или прочетено. Такова общуване е за мен писането в блога и във ФБ. Има голяма разлика между това да бъдеш активен и това, да бъдеш действен. Активността идва от невъзможността да останеш в тишина, а действието – от нещо, на което действително ти идва отвътре да откликнеш.
Активността – нашата и на другите, стеснява пространството. Свободното човешко пространство, в което творим. А под творчество имам предвид не само писане, рисуване, композиране. Под творчество имам предвид всичките ни креативни мисли, които имат потенциал да се превърнат в действия.

Започнах да пиша това, защото от няколко дни се чудя как да си разширя пространството и още не съм намерила решение. Единствените хора, с които действително общувам, по начина, по който аз разбирам общуването, са тук, в блоговете. С тях си общувам и във ФБ по същия начин, но там има още един куп хора, които четат и реагират. Един смята, че насила съм го вкарала в публичното си пространство, друг, без въобще да се познаваме, ми дава написана от него книга като подарък – да я прочета и да му кажа мнението си. Хора, аз избирам какво да чета, не съм вече редактор. Сред повечето от езотериците се чувствам ни рак, ни риба, защото те са силно устремени към светлината, а аз я разбирам и виждам по свой начин, вървя си по своя път към нея и не приемам всички „трябва”, които са започнали да се настаняват и там.
Искам да бъда с хората, които като мен търсят и откриват, не с онези, които смятат, че вече знаят всичко. С хората, които са отворени, възприемчиви, и ме обогатяват със самото си присъствие, излъчване и откликване. С хората, които познавам и ме познават, защото се четем взаимно всеки ден, не само от дъжд на вятър.

Advertisements

2 Коментари »

  1. мисля, че те разбирам…
    „светлината… вървя си по своя път към нея и не приемам всички „трябва”…“

    Коментар от Амазонка — септември 18, 2012 @ 5:48 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: