Панаира на Vira

септември 19, 2012

Отговорността

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 3:23 pm

Знаете ли защо, когато пиша, а и когато говоря, толкова често употребявам „аз”, често започвам с „аз”?
Когато бях по-малка, много авторитетна за мен беше психологията. Още по-авторитетна беше за мен една моя приятелка, която по-късно завърши психология и сега е психолог. Та тя често ми правеше следната забележка: Дианка, не се казва „аз и едикой си”, а „едикойси и аз”. Ако пък изреждаш повече хора, „аз” трябва да е накрая.
Да, „аз” обикновено се асоциира с голямо его. Онова „аз”, което е в ръцете на науката.
Само че моето его аз си го познавам много добре. Знам му всичките номера. Такива битки съм водила и още водя с него, че ако не съм го победила, то поне съм го опознала толкова добре, че много ясно виждам до къде е то и откъде нататък съм аз.
А защо водя битки с него? Това е образно казано. Просто знам, че не съм „то”. И че „то” е студено, логично, неспособно на близост, неспособно на творчество. То е такова, каквото си мисля, че другите биха искали да бъда.
Да, имах голямо его. Докато не го опознах. Сега то далеч не е най-силната част от мен.
Моето „аз” не е егото ми.
Моето „аз” е моята отговорност.
За всичко, което съм, и което чувствам.
Ако чувствам обида от нечии думи, АЗ чувствам обида, аз съм отговорна за чувството, не думите и онзи, който ги е казал.
Ако съм чувствала огорчение от нечия постъпка, АЗ съм чувствала огорчение, аз съм отговорна за своите чувства и за това – да ги пазя чисти.
Аз не мога да поема отговорността за другия и за изречените от него думи или за постъпките му. Но аз мога да бъда отговорна за себе си.
Това не означава, че някои постъпки или думи на другите ще спрат да ме нараняват. Не. Просто ще знам, че отговорността за това – да се чувствам наранена, е моя и ще си я поема.

Зная, че когато човек поеме отговорността за своите чувства в свои ръце, той развива отговорност и към собствените си думи и постъпки. Той не би наранил вече, не би отмъстил.
Не мога да докажа това. Освен със себе си.

Advertisements

2 Коментари »

  1. 100% споделям. Много пъти съм изказвал думи в смисъл близък до този. И по повод на злоупотребите с анонимността в интернет. Но по-често, когато някой започне да изказва себе си в множествено число „ние така мислим“, „обществото така“. Каквото съм си вършил: достигнало до постижения или по-често грешки с е от мен. За всяка дума ще отговарям пред някого и ако не е пред тези, пред които съм съгрешил ще е пред Господа или още по-лошото: някой ден или в някоя безсънна нощ: пред самия себе си. А последното от опит знам е много, много болезнено.

    Коментар от Стефан Кръстев — септември 20, 2012 @ 1:43 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: