Панаира на Vira

ноември 25, 2011

Преводите ми за Международния конкурс 2011

Filed under: преводи — Tags: , , — Диана @ 2:53 pm

При тях информацията е много разпиляна – и аз самата не мога да се ориентирам. Днес ми изпратиха един списък, в който се изрежда за какво съм получила грамоти. Не само аз – всички участници от България. Ето списъка: http://www.stihi.ru/2011/11/24/11014 Най-горе има един поздрав, а информацията е малко по-надолу.

Ето и моите преводи, участващи в конкурса (оказа се, че той не е свършил, както мислех, и че започва новият му сезон; не – за българските преводачи просто си продължава без да са излъчени победители :)):

НАВИК

Пётр Голубков

превод: Диана Павлова

Със всичко свикваме:
С убийствата, войните, катастрофите,
С управници, в затворите натикани,
И с бедни и просташки строфи…

Със всичко свикваме.
И свиквайки, душата вкоравява…
Дори не се стремим да вникнем –
защо животът ни се дава…
Със всичко свикваме…

–––––––––––––––––––––––––––

ПРИВЫЧКА

Мы привыкаем ко всему:
К убийствам, войнам, катастрофам,
К Премьерам, саженным в тюрьму,
И к нищим, и к похабным строфам…

Мы привыкаем ко всему.
Душой черствеем, привыкая…
Даже не думаем: к чему,
Зачем дана нам жизнь такая?..
Мы привыкаем ко всему…


Кукувица

Ольга Мальцева-Арзиани

превод: Диана Павлова

В памет на баща ми

Моят брат е бил на година,
на война призовали баща ни.
На финландския фронт заминал
и домът му печален останал.

Млад, на двайсет и пет само,
синеок инженер дипломиран.
Със сълзи го изпраща жена му,
китела нов напоили.

Предвоенната тишина
нашта бдителност притъпяваше.
А в Карелия беше война…
Боже мой, бе отдавна, отдавна!

Маскировка надянал, татко
към горичката се промъквал.
На дървото, в далечината
снайпер-кукувица е замлъкнал.

Чакал вече от час или два
снайперистът това мигновение.
Татко казваше после така:
„Беше моето второ рождение!“

Той усетил, в снега се снижил,
не обагрил земята с кръв своя.
Но тогава татко открил
снайпер-кукувица какво е.

На света след години напрегнати
съм дошла през войни и неволи.
Брат ми помни войната. Аз – не…
Просто мама за татко се молеше.

–––––––––––––––––––––––––––

Кукушка

Памяти отца

Брату был всего один год,
А отца на войну призвали.
Он уехал на финский фронт,
И осталась семья в печали…

Молодой, четверть века всего,
Инженер с голубыми глазами.
Проводила жена его,
Оросив новый китель слезами.

Предвоенная тишина
Чью – то бдительность притупила.
А в Карелии шла война…
Боже мой, как давно это было!

Вот отец, маскхалат надев,
Пробирается на опушку.
А на дереве вдалеке
Притаился снайпер – кукушка.

Финн сидел уже час или два,
Выжидая это мгновение,
Вспоминаю отца слова :
„Это был мой второй день рождения!“

Он почувствовал, в снег упал –
Не окрасилась кровью опушка.
Вот когда наш отец узнал,
Что такое охотник – кукушка.

Через много пронзительных лет
Я на свет сквозь все войны явилась!
Брат мой помнит войну. А я – нет…
Просто мама о папе молилась.


СТРАННИЦА ВОЛНА, ПЪТНИЦА БОЖИЯ…

Олга Малцева-Арзиани

превод: Диана Павлова

Посрещаш всеки ден с молитва,
нерядко гладна се надигаш,
и после сам сама се скиташ
по пътища неизбродими.

Тук някой ще те приюти,
там – някой, виж, че те пожалил.
С миро помазана си ти,
но чака ли те свой – едва ли…

А чиста си, очи без дъно,
не молиш, дават ти без смут.
Коси, в които да потънеш…
Ти също искаш дом, уют.

Мечта копнееш да те сгрее,
да пиеш чай, но не сама,
и славеят със свойте трели
да те посрещне у дома.

Но ти вървиш до изнемога,
дете погребала назад.
В душата – собствена тревога.
Но пътят ти е благодат.

Избра го ти сама – към Бога.
И вярата ти ще расте.
Подайте, даже и не много
и Бог ще ви го зачете.

–––––––––––––––––––––––––––

СТРАННИЦА ВОЛЬНАЯ, ПУТНИЦА БОЖИЯ…

Ты просыпаешься с молитвой,
Встаёшь, порою голодна.
Дороги пред тобой открыты,
Бредёшь по ним совсем одна.

Здесь кто-то тихо пожалеет,
Там кто-то даст тебе приют.
Тебя помазали елеем,
Хотя нигде тебя не ждут.

Ты так чиста, глаза бездонны.
Не просишь, сами подают.
А волосы – морские волны,
Ты тоже хочешь в дом, в уют.

Чтобы мечтой тебя согрели,
Чтобы горячий дали чай.
Чтоб соловей своею трелью
Тебя у дома привечал…

Но ты идёшь своей дорогой.
Погибла дочь. И муж ушёл.
И на душе свои тревоги.
А на дороге хорошо.

Идёшь ты к Богу. Путь избрала.
Лишь Он поможет и спасёт.
Подайте, люди, хоть немного…
И это вам Господь зачтёт!


ВЪВ ТОЗИ МИГ СПОМНИ СИ МОЙТО ИМЕ

Олга Малцева-Арзиани

Превод от руски: Диана Павлова

Във този миг спомни си мойто име,
а аз за теб не мога да не мисля.
Очите ти – пред мен – незабравими,
от тях да бягам – просто няма смисъл…

Далече скитам – през горите снежни,
със вихъра на бурите да трепна.
Ще се опомня ли от тази нежност –
едва ли – даже сянка да ме сепне.

От облака се спуска отражение,
със западните ветрове довяно.
В душата ми е някакво вълнение
от непонятните ми светли блянове…

Навсякъде те виждам – зад елите,
такъв – невероятно чист оставаш.
Къдриците посърнаха със дните,
сърцето още ти се възхищава!

–––––––––––––––––––––––––––

ПОДУМАЙ ОБО МНЕ В ЭТУ МИНУТУ

Подумай обо мне в эту минуту,
а я не думать просто не могу.
Твои глаза-как будто незабудки,
от них я никуда не убегу…
Я еду в дивные леса и дали,
ищу метель и снежную пургу.
Очнусь от этой нежности едва ли,
увидев тень на голубом снегу.

От облака возникло отражение,
и ветер его с запада принес.
В душе моей какое-то смятение
от непонятных моих светлых грез…
Тебя я вижу всюду – ты за елью,
такой же беспредельно голубой.
Идут года и кудри поседели…
а сердце восхищается Тобой!


А СВОЙТЕ ГЕНИИ ИЗГАРЯМЕ…

Олга Малцева-Арзиани

превод: Диана Павлова

A свойте гении изгаряме,
удавяме ги насред блатото…
И гръмко чуждото повтаряме,
а ни разбира само брата ни.

От руска реч ни се повдига,
а бардовете – отегчават…
Но мигом вратове надигаме,
щом някой нещо обещава.

Сами убихме своя Пушкин,
Русия пак е разградена.
И Лермонтов отдавна чужд ни е,
и мъртви – всички наши гении.

В Сибир небето е най-чисто,
а как звънят окови – как!
В Русия бяха декабристите,
след тях измислиха ГУЛАГ.

Сълза – а нужна на Русия.
Некрасов с всеки стон е страдал.
За развлечение се бием
под звън камбанен на площада.

Кога от сън ще се изправим,
кога Русия ще обикнем?
Поне това – да не забравяме
онези, дето ги убихме.

–––––––––––––––––––––––––––

МЫ СВОИХ ГЕНИЕВ СЖИГАЕМ

Мы своих гениев сжигаем, мы топим их среди болот…
Все чуждое мы восхваляем. Лишь только русский нас поймет.

Нам слушать своих бардов СКУШНО, от русских нас имен тошнит…
Но вмиг вытягиваем уши, коль кто-то что-то посулит.

Мы сами Пушкина убили, в России вечный беспредел.
И Лермонтов давно в могиле, как каждый гений, не у дел.

В Сибири воздух дивно чистый, а кандалы звенели как!!!
В России были декабристы, потом придумали ГУЛАГ.

У нас слеза – России веха. Некрасов помнил каждый стон.
Мы можем драться для потехи под колокольный русский звон.

Когда же мы от сна воспрянем, когда же будем Русь любить?
Давайте души тех помянем, кого сумели погубить!


МАЛКИ ГАРИ

Юрий Мухин

превод: Диана Павлова

Сънени малки гари,
разхвърляни по пътя.
Неугледни, груби, стари,
молят да се спасят.

Под преспите там смълчани,
радват се на топлината.
Чакат от Бог постоянно
да промени съдбата им.

Тъжно, закрепостени,
хора живеят по старому.
Тлее мечта за спасение.
Влакът си тръгва от гарата.

–––––––––––––––––––––––––––

ПОЛУСТАНКИ

Сонные полустанки
Разбросаны в пути.
Построены без огранки,
Просят себя спасти.

Греются под сугробом,
Радуются весне.
Ждут непременно от Бога
Перемены в судьбе.

Грустно, закрепощенье,
Люди живут, как встарь.
Тлеет мечта о спасенье.
Поезд уходит вдаль.


ХЪЛМЪТ „ЗАХАРНА ГЛАВА”

Аркадий Белкин

Превод: Диана Павлова

В битката за този хълм през 1942 година
загива младият поет, автор на знаменитата
„Бригантина”, Павел Коган.

На хълма „Захарна глава”
дървета не растат и не расте трева.
Земя там няма – камък и метал –
на страшен бой е грохотът ехтял.
Взрив на снаряди и куршумен писък –
фашистки щурм към порт Новоросийск.
А сред бойците – млад поет един,
почти на деветнадесет години.
Затишие настъпело ли кратко,
той пишел стихове за любовта в тетрадката.
И за платна мечтаел, за романтика,
когато във атака го зовял командващият.
Вървял напред, безстрашен в боя бил,
и командира с тяло заслонил.
Той паднал, не дописал редовете…
Днес само хълмът паметник е на поета.

–––––––––––––––––––––––––––

СОПКА „САХАРНАЯ ГОЛОВА“

В бою за эту сопку в 1942 году погиб
молодой поэт, автор знаменитой
“Бригантины“ Павел Коган.

На сопке „Сахарная голова“
Деревья не растут и не растет трава.
Там нет земли – лишь камень и металл –
Там бой когда-то страшный грохотал.
Разрыв снаряда, пули злобный визг –
Рвались фашисты в порт Новороссийск.
Среди бойцов был молодой поэт.
В свои неполных 19 лет
Едва затишье наступало краткое –
Поэму о любви писал в тетрадке.
Мечтал о парусах и о морской романтике.
Когда в атаку голос звал командный,
Он шел вперед, стремился в гущу боя
И командира заслонил собою.
И он упал, не дописав поэму…
И только сопка – памятник поэту.


СЕДЕМНАЙСЕТГОДИШНИТЕ

Аркадий Белкин

Превод: Диана Павлова

Вечер на випуска –
във залата,
в зори –
на страшната война.
И в миг
от оръдейни залпове
се пръсна на парчета
тишината.
В небето
облак самолети
И бомби, бомби –
като град.
„Стой! – ротният крещи. –
Момчета,
няма отстъпване
назад“.
Стояха.
Устояха.
Знаеха
и вярваха,
ще победят…
Четирдесет и пета –
в залата,
е жив
един
от всички тях.

–––––––––––––––––––––––––––

СЕМНАДЦАТИЛЕТНИЕ

Был вечер выпускной –
а завтра
Под утро –
страшная война
И вмиг
от орудийных залпов
Разорвалась на клочья
тишина.
И в небе
тучей самолеты
И бомбы, бомбы –
словно град.
И приказал мальчишкам
ротный:
„Стоять –
и ни на шаг назад“.
Стояли.
Выстояли.
Знали
И верили,
что победят…
А в сорок пятом
в школьном зале –
В живых –
один
из всех ребят.


РУСКАТА ДЪЛБИНА –
КОЛКО МНОГО КРИЕ ТАЗИ ДУМА ЗА МЕН*

Юрий Кутенин

превод: Диана Павлова

Пак сребриста мъгла пада
и запява славей за срещата.
Пак струи нощна прохлада
и сенките шепнат нещо.

В този час, за мен най-суеверен.
Вслушан в твоите заклинания,
аз на срещата наша вечерна
със вечерна любов се покланям.

Този час – не е сън – виждам ясно
раменете, в наметка прибрани,
и очите, мълнии бляскащи,
и целувките огнени в бляна ни.

–––––––––––––––––––––––––––

*Оригиналната дума е „глубинка” – дълбока провинция (бел.пр.)

–––––––––––––––––––––––––––

РУССКАЯ ГЛУБИНКА –
КАК МНОГО В ЭТОМ СЛОВЕ ДЛЯ МЕНЯ

Вновь в низинах туман серебрится,
И о встрече запел соловей.
Вновь ночная прохлада струится,
И загадочный шепот теней.

В этот час мне всего суеверней.
Заклинания слыша твои,
Я на встрече закатной, вечерней
Поклоняюсь вечерней любви.

Этот час – разве может приснится!?
Вижу – плечи укрытые в плед,
Глаз бездонных, призывных зарницы,
Огневых поцелуев наш бред.

Advertisements

има 1 коментар »

  1. Здравейте преводачи, виждам, че се справяте доста добре с зададените задачи, но ако желаете да работите като свободно практикуващ преводач мога да ви предложа станицата https://prevodite.bg там може да покажете уменияата си като същевременно печелите пари от наддомна работа.
    Има доста проекти за преводи, така че не чакайте а кандидатсвайте по тях. упех

    Коментар от иван — октомври 31, 2013 @ 4:47 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: