Има някои текстове на песни, след които не искам да напиша нищо.
Толкова са красиви, толкова са истински, че написаното, помисленото, казаното след тях бледнее и бледнее…
Няма значение как, кога и от кого са писани, в тях е Великият звук.
„Никога не започвай да свириш, ако не те съпровожда Великият звук.”, Лаодзъ
Винаги си спомням това преди да започна да „свиря”.
Освен в онези моменти, в които Великият звук е с мен…
Няма коментари.
 | Стоян Лозински за Андрей Германов – Ч… |
 | Ирина Долапчиева за Маргрет Николова или да се док… |
 | една разочарована би… за От кухнята на съвременната… |
 | уеб хостинг за Молба за помощ с инсталирането… |
 | Future Health за Бягаща пътечка |
 | Martin Georgiev за Така работи вселената |
 | фрийлансър за Маргрет Николова или да се док… |
 | Марк Шагал (7 юли 18… за Синята къща на Марк Шагал |
 | Marinka Kiradgieva за За тимусната жлеза |
 | иван за Преводите ми за Международния… |
Панаира на Vira 
Вашият коментар