Панаирът ми нещо попритихна, та идвам да наваксам.
Започна да ми харесва името „панаир“. И се радвам, че блогът ми се е превърнал точно в това. Ще се постарая да набавя и виенско колело, сергии, стрелбища, захарен памук и всичко останало, както си му е редът.
Разрешението на всички големи въпроси винаги се корени най-долу – там, където стъпват шарените ни обувки. Където има глъч и хората се събират да се веселят, а и да потъгуват, няма значение.
Важното е да кипи живот, да не замлъкваме.
Покажете всички усмивки сега – за снимка!
Конкурсите нямат чак такова голямо значение. Победите – никакво.
Радвам се, че съм тук, с вас!
За мен повечко захарен памук, моля 😉
Хубаво ми е да съм на твоя Панаир, затова ти подарявам първата си усмивка за днес 🙂
Коментар от Жени — май 17, 2008 @ 3:32 pm
Получаваш – розов, разбира се (виж горе!) 😀
Коментар от vira111 — май 17, 2008 @ 3:52 pm
Видях го още преди коментара ти 😉
Благодаря :):):)
Коментар от Жени — май 17, 2008 @ 4:58 pm
Ето усмивки и от мене 😀 😀 😀 Бих опитала забравеното удоволствие памук, също и шоколадов сладолед с шоколадова глазура, ако може и голяма плюшена играчка, моля 🙂
Коментар от deni4ero — май 17, 2008 @ 10:07 pm
Заповядай – плюшена играчка, голяма колкото сергията със захарен памук. Разбира се – мече. 😀
Коментар от vira111 — май 17, 2008 @ 10:22 pm
хихи, клатушкащо се като мене :-p
Коментар от deni4ero — май 17, 2008 @ 10:53 pm
Панаири много,и всякакви…Но твоя Панаир,Вира,е единствен! Готин е! А аз всъщност не е обичам панаири…
Коментар от Павка — май 19, 2008 @ 8:34 am
Абе той не е точно от тези със захарния памук 😀
Обичам да казвам, че и у нас е панаир – едно такова – творчески разпиляно (и нетворчески понякога) 😀
Коментар от vira111 — май 19, 2008 @ 8:43 am
хахахаха,Дид … то в тва е романтиката на живота 🙂 Иначе и аз на обичам панаири, въпреки че съм от Пловдив. Ама, дойде ли панаирно време и пощурявам … няма къде да се обърнеш от коли, хора, жега … страшна работа.
Коментар от deni4ero — май 19, 2008 @ 2:35 pm
Е, същото беше вчера в Южния парк. Добре, че си намерихме една сенчеста градинка, малко неугледна, но се спасихме от жегата и навалицата. Така е само през почивните дни де. Та и без нарочни панаири, около нас панаирното време никога не свършва. 😀
Коментар от vira111 — май 19, 2008 @ 2:41 pm