Защо да четем поезия

Любопитно е как поезията позволява да се концентрира голямата и дълго трупана истина в малка форма. Да се синтезират години житейски опит в едно изречение, в една мисъл. И как силно въздейства това, като подтиква към ново разгръщане – вече в главата на друг.

Любопитна е също нашата способност да възприемаме и тълкуваме нещо написано, като го съотнасяме към себе си, към това, което на нас ни е познато, което ние сме преживели. То може да няма нищо общо със замисъла на автора.

Истинските поети успяват да намерят път към сърцето или ума ни дори без да са го търсили. Понякога със своето откровение, понякога с прозорливостта си, но най-вече със способността си да виждат отвъд това, което е достъпно за очите.

Няма начин да не познаете истинската поезия, защото ще ви развълнува или ще предизвика размисли в ума ви – за всекиго различни. Защото ще ви препълни или ще ви освободи така, както само духовните неща могат.  

Прочитайте от време навреме по някой стих. Хранете душата си! Така ставаме по-духовни, а по-духовни значи и по-добри.

Ето го тук четиристишието, което ме накара да напиша това.