Панаира на Vira

юли 30, 2012

Чия е тревата между църквата и сградата на първото училище в Момчиловци

Filed under: Популярни, дневник — Етикети:, — Диана @ 8:54 am

Центърът на Момчиловци – площадът, читалището, църквата, музеят и… сградата на първото училище. Историята на това първо училище е много скъпа за мен. Разказана е от свещенника, за когото скоро споменах – Константин Канев. Започва с намирането на каменна плоча с надпис-посвещение. От този надпис се разгръща съдбата на човека, дарил парите за построяването на сградата на първото селско училище. Ето разказа – сканирала съм го лично аз за Лит. свят, с позволението на близките на Константин Канев. Дори да не го прочетете, знайте, че мястото за сградата е било частна градина, също дарена за целта. Дарена…

Днес сградата е превърната в т. нар. Норвежки център за доброволчески академичен научен и образователен туризъм (ДАНО). Стопанисва я лично проф. Румяна Михнева – председател на Национално сдружение „Българско наследство”.  (Давам точно този линк, защото тя и тук се опитва да прави подобни неща, и не говоря за газенето на тревата.)
Пред двете сгради – на Норвежкия център и църквата, има морава с трева. Тя винаги си е била там, но сега е покрита със специално доставени чимове и се нуждае от специална поддръжка.
На практика това е входът към църквата – по алеята край моравата се минава, за да се стигне до там. В непосредствена близост – едно ниво по-нагоре, понеже тук всичко е терасирано, се намира детската площадка. Преди да я направят, децата си играеха на онова въпросно парче трева и никога не ми е минавало през ум, че е нечия и че НЕ МОЖЕ да се стъпва по нея.
Вчера обаче беше обяснено на сестра ми чия е тревата и как стоят нещата. И че там повече не може да се припарва – особено от деца.
До тук добре, но професорката говори по един начин пред медиите и по друг – в личен разговор. В медиите: развитие, младите, участие, работни места…; в личен разговор: мърляво село, мързеливи селяни, нахални софиянци, невъзпитани деца… И най-вече: Вие знаете ли с кого говорите?!

Как човек си създава илюзията, че е НЯКОЙ!

За мен това място е одухотворено от отец Каньо Канев и ходенето по тревата е благословено от него еди път завинаги. Той водеше там литургиите на големите църковни празници – излизаше отвън, на тази морава, защото в църквата и в малкото й дворче не се побираха всички. Той Е НЯКОЙ. Независимо кой е дошъл след него да раздава забрани.

април 27, 2011

Пази ме! Аз съм твоя.

Filed under: Разказано в картинки — Етикети:, — Диана @ 9:44 am

Ето и останалото: http://www.facebook.com/media/set/fbx/?set=a.1995459932598.2125142.1426450147

март 4, 2008

Момчиловци

Filed under: Популярни — Етикети:, — Диана @ 3:07 pm

momchilovtsi.gif 

 

По време на турското робство един българин посветил живота си на това да построи църква в родното си село. Бил заможен и готов да даде всичко, каквото имал – пари, имоти, здравето си, и го дал. Но не стигнало.

Помогнали му и други, събрали пари, ходили няколко пъти да искат разрешение от турските власти чак в столицата Цариград.

И накрая построили църквата. Щом камбаната забила за първи път да събере хората от селото, този човек онемял от вълнение. Така е и останал в историята на Момчиловци – Ням Радич.

Цялата легенда е разказана подробно от друг голям родолюбец – Константин Канев – в книгата му „Родопски сказания“. За съжаление той вече не е между живите, но пък аз имах щастието да го познавам.

Ням Радич се смята за родоначалник на моя род – по майчина линия фамилията ни е Радичеви. Заговорих се с Христо Радичев дали нямаме общи корени, но трябва да се рови много назад, за да се разбере. Когато дядо ми е бил малък – около 1936г. – много хора от рода ни са се разселили из цяла България, тъй като в Момчиловци не е имало поминък за тях. Сега имам роднини почти навсякъде.

Но през 1976г. дядо ми се върна в родното си село и построи къща там. За което му благодаря от все сърце и му пожелавам да е жив и здрав още дълги години!

Ето тук намерих и клипче за селото, направено от някой, който обича родното си място, и макар да не го познавам, му стискам ръката сърдечно!

Блог в WordPress.com.