Панаира на Vira

март 1, 2012

Ако аз съм наред, и светът ще е добре

Filed under: Популярни, дневник — Етикети: — Диана @ 9:51 am

Странно, но днес виждам вече втора птичка, която носи в човката си клончета. Първата беше рано сутринта – прелетя точно край мен, а тази я видях през прозореца – току що – докато седях и си мислех какво да напиша на всички за празника.
Освен, че останах безмълвна от написаното от Влади днес, от Зори – вчера – за очите й (защото моите са същите – сиви, сини, зелени), от написаното от Марти, което прочетох сега в „Прочети това”. И накрая – от Руми – за раждането на агънцата.
Аз прекарвам много време с вас, но в моята си тишина. Имам нужда от нея понякога, затова поизоставих напоследък ФБ.
Наскоро четох една кратка притча, която искам да споделя с вас, може би тя ще обясни точно защо:
„В една провинция от дълго време не бил валял дъжд, всичко изсъхнало. Най-накрая хората решили да доведат заклинател за дъжд. Пратили свои представители при него в далечен град и го помолили коленопреклонно да дойде час по-скоро, защото нуждата от дъжд била огромна.
Заклинателят бил мъдър стар мъж. Той се съгласил да помогне, но поискал да му осигурят малка колибка сред полето, където да се оттегли необезпокояван от никого в продължение на три дни без храна и напитки. Молбата му била изпълнена.
Привечер на третия ден над провинцията се излял проливен дъжд. Огромна тълпа радостни люде се запътила да изрази благодарността си към заклинателя.
– Кажи ни как успя? – сипели се отвсякъде въпроси.
– Много просто – отвърнал мъдрeцът. – През последните три дни се постарах да се приведа в пълен ред. Защото, ако аз съм наред, и светът ще е добре: сушата трябва да отстъпи пред нуждата от дъжд…”

Това какво общо има с птичката, която носи клончета? Тя просто дойде и ми започна поста – когато не знаех от къде да започна. Честита Баба Марта!

февруари 21, 2012

Каквото и да направиш, иди при фройдиста, и той ще го сведе до секс

Filed under: Популярни, дневник — Етикети:, — Диана @ 1:21 pm

Каквото и да направиш, иди при фройдиста, и той ще го сведе до секс. Нищо по-висше не съществува за него. Той живее в калта и не вярва в лотоса. Занеси му лотосов цвят, той ще го погледне и ще го превърне в кал. Ще каже: „Това не е нищо, то е просто мръсна кал. Не е ли произлязло от мръсна кал? Щом като е родено от мръсна кал, тогава и то трябва да е мръсна кал.” Сведи всичко до неговата причина, и това е истината.
Тогава всяка поема се свежда до секса. Всичко прекрасно се свежда до секса и перверзията и до потискането: Микеланджело е велик художник? – тогава изкуството му трябва да бъде сведено до някаква сексуалност. И фройдистите стигат до абсурди. Те казват: Микеланджело, Гьоте или Байрон – всичките им велики творби, които носят огромна радост на милиони хора, не са нищо освен подтиснат секс – може би Гьоте е бил започнал да мастурбира и е спрял. Милиони хора са спрели да мастурбират, но не са станали Гьоте.
Това е абсурдно. Но Фройд е господаря на света на тоалетната. Той живее тук, това е неговият храм. Изкуството се превръща в патология, поезията се превръща в патология, всичко става перверзия. Ако фройдистките анализи успеят, тогава не би имало Калидаса, нито Шекспир, нито Микеланджело, нито Моцарт, нито Вагнер, понеже всички ще бъдат нормални. Тези са ненормални хора. Тези хора са психично болни според Фройд. Най-великите са сведени до най-низшите.
Буда е болен според Фройд – тъй като всичко, за което говори, не е нищо друго, освен подтиснат секс.
Този подход превръща човешкото величие в грозота. Пази се от него. Буда не е болен. Всъщност, болният е Фройд. Покоят на Буда, радостта на Буда, празникът на Буда – това не е болест, това е пълно разцъфтяване на здравето.
Но за Фройд нормален е онзи, който никога не е изпял една песен, който никога не е танцувал, който никога не е празнувал, никога не се е молил, не е медитирал, никога не е създал нещо, той е нормален: отива в офиса, връща се вкъщи, яде, пие, спи и умира. Не оставя зад себе си ни следа от своята творческа способност, не оставя нито знак някъде. Този нормален човек май че е много посредствен, тъп и мъртъв. Има подозрение, че понеже Фройд сам не е можел да твори – той е бил нетворяща личност – той е отрекъл самото творчество като патология. Напълно съществува възможност той да е бил посредствен човек. Именно неговата посредственост се чувства засегната от всички велики хора на земята.
Посредственият ум се опитва да намали всяко величие. Посредственият ум не може да приеме, че може да има нещо по-голямо от него. Това наранява. Това е отмъщението на посредствения – цялата тази психоанализа и нейната интерпретация на човешкия живот. Пази се от нея.

Съвременната психология все още не е цялостна наука. Тя виси по средата. Много е нестабилна, не е сигурна за нищо. Тя си служи повече с предположения, отколкото с опита. Все още се бори да съществува.

Ошо, Сърдечната сутра, изд. Шамбала

февруари 19, 2012

Докато четях някои неща тази сутрин

Filed under: Популярни — Етикети: — Диана @ 12:06 pm

Докато четях някои неща тази сутрин – при Владимир Кабрански  и troubadour,  се замислих какво точно се краде и използва с комерсиална цел. Замислих се и за други неща, но искам конкретно да разкажа какво са ми откраднали на мен. Не съм забелязала да се краде изкуство, по-скоро някакви популярни неща. Факт е, че голяма част от жълтите вестници се запълва с такива крадени материали.
Бях написала „статия” за Маргрет Николова. Статия – сложих я в кавички, защото не мога да пиша статии, това съм го установила с времето. Прекалено емоционално подхващам темата и не излиза статия от нея. Бях написала материал за Маргрет Николова – нищо особено, но я познавам и си давам сметка, че може би съм го направила, за да спечеля популярност. Да, допусках такива грешки.
След няколко дни този материал – дословно същият – се появи във вестник Уикенд, подписан с името на някой си Иван Георгиев – или нещо подобно.
Първоначално възнамерявах да ги съдя, но това беше глупаво – изчетох колко дълго се точат такива дела – най-малко три години. Това са разходи на средства и нерви сигурно. Не си заслужаваше.
Но две неща разбрах. От мой познат, който работеше тогава в конкурентния на Уикенд жълт вестник, научих, че този тип вестници със сигурност си набавят повече от половината материали от нета. Самият ми познат работеше тогава това – намиране на снимки, обработката им – махане на логота, знаци от тях, въобще – събиране на материал от нета. Той доста бързо се махна от там и сега се занимава със съвсем други неща – това – за негово оправдание.
Второто нещо – положителното в случая – след този материал ме потърсиха много непознати хора, такива, които са изгубили връзка с Маргрет Николова през годините, а са били нейни приятели – искаха да се свържат с нея. Тя живее по-изолирано в момента. Давах телефона й само след нейно разрешение. Това беше хубавата част – че си намери някои от старите приятели – повечето в чужбина в онзи момент.
Самата тя много се беше зарадвала на материала за нея във вестник Уикенд, без въобще да знае, че съм го писала аз. От нея разбрах, че го има във вестник, а тя – от свои приятелки.
Та какво се краде – ето това – популярни материали. Това се продава. Поне моите впечатления са такива.
Ако някой иска да види материала ми за Маргрет Николова, ето го.

февруари 8, 2012

Ошо, Сърдечната сутра (1)

Filed under: Популярни, дневник — Етикети:, — Диана @ 1:31 pm

Текстовете на Ошо са беседи. Той не ги пише, той ги говори. И винаги казва, че е много важно да бъдеш там докато слушаш – защото много от нещата не се разбират от думите, а от присъствието, излъчването, обмяната на такъв вид енергия между хората.
Тази беседа, която искам да споделя тук, е дълга и ще я разделя на части:

„Онзи ден говорих за седемте врати, как егото се оформя, как илюзията за егото се засилва. Ще бъде полезно да се навлезе в някои неща във връзка с това.
Тези седем врати на егото не са ясно очертани и отделени една от друга. Те се припокриват. И е много трудно да се намери човек, който е стигнал до своето его през всичките седем врати. Ако човек е достигнал до егото си през всичките седем врати, той е станал съвършено его. А само едно съвършено его има способността да изчезне, не и едно несъвършено его. Когато плодът е узрял, той пада. Когато плодът е зелен, той се държи. Ако все още се държиш за егото, запомни, плодът не е узрял – оттук и вкопчването. Ако плодът е узрял, той пада на земята и изчезва. Такъв е случаят с егото.
Сега един парадокс: само наистина развитото его може да се отдаде. Обикновено си мислите, че един егоист не може да се отдаде – моето наблюдение не е такова, не е и наблюдение на Будите през вековете. Само един съвършен егоист може да се отдаде. Защото само той познава нещастието на егото, само той има силата да се отдаде. Той е познал всички възможности на егото и е навлязъл в безмерна неудовлетвореност. Страдал е много и знае, че е достатъчно, и търси някакво оправдание, за да го предаде. Оправданието може да бъде Бог, оправданието може да бъде Учител или нещо друго, но той иска да го предаде. Товарът е твърде голям и е бил носен дълго.
Хората, които не са развили своето его, могат да се отдават, но тяхното отдаване няма да бъде съвършено, няма да бъде пълно. Нещо дълбоко вътре ще продължава да се вкопчва, нещо дълбоко вътре все още ще продължава да се надява: „Може би има нещо в егото. Защо се отдаваш?”
На Изток егото не е било развито добре. Поради учението за липсата на его възниква едно погрешно разбиране, че ако егото трябва да бъде предадено, защо да се развива, за какво? Проста логика: ако трябва да се отречем от него някой ден, тогава защо да се безпокоим? Защо да правим толкова много усилия да го създаваме? То трябва да бъде изоставено! Така че Изтокът не се е грижил много да развива егото. И източният ум намира за много лесно да се покланя на всеки. Смята, че е много лесно, винаги е готов да се отдаде. Но отдаването е невъзможно в основата си, защото все още нямаш его, което да предадеш.
Ще бъдеш изненадан: всички велики Буди на Изток са били Кшатрии, от рода на воините – Буда, Махавира, Паршва, Неми. Всичките двадесет и един Тиртханкари на Джайните принадлежат към рода на воините, и всичките аватари на индуистите принадлежат към рода на Кшатриите – Рама, Кришна – освен един, Парашурама, който се родил в брахманско семейство, очевидно случайно, защото не можете да намерите по-голям воин от него. Трябва да е било случайност. Целият му живот е бил непрекъсната война.
Изненадващо е, когато разбереш, че нито един брахман не е заявявал някога, че е Буда, аватара, Тиртханкара. Защо? Брахманът е смирен, от самото начало той е бил възпитаван в смирение, бил е учен на смирение. Неегоистичността му е била преподавана от самото начало, така че егото не е узряло, а неузрялото его се вкопчва.
На Изток хората имат много, много незавършено его, а мислят, че е лесно да се отдадат. Те винаги са готови да се отдадат на всекиго. Най-малкият повод и са готови да се отдадат – но тяхното отдаване никога не стига много надълбоко. То остава повърхностно.
Точно обратен е случаят на Запад: хората, които идват от Запад, имат много силно и развито его. Тъй като цялото западно образование е предназначено да създаде едно развито, добре определено, добре образовано, усъвършенствано его. Те мислят, че е много трудно да се отдадат. Дори не са чували някога думата „отдаване”. Самата идея изглежда грозна, унизителна. Но парадоксът е, че когато мъж или жена от Запад се отдават, отдаването стига наистина надълбоко. То стига до самата сърцевина на неговото или нейното същество, защото егото е много развито. Егото е развито, ето защо си мислиш, че е много трудно да се отдадеш. Но ако отдаването се случи, то стига до самата същност, то е пълно. На Изток хората мислят, че отдаването е съвсем лесно, но егото не е развито, така че никога то не отива много надълбоко.
Буда е онзи, който е навлязъл в живота, в огъня на живота, в ада на живота, и е накарал своето его да узрее до крайна степен, до самия максимум. И в този момент егото пада и изчезва. Отново си дете. Това е прераждане, това е обновяване. Първо трябва да бъдеш на кръста на егото, трябва да страдаш на кръста на егото, трябва да носиш кръста на собствените си плещи – и до самия край. Егото трябва да бъде изучено, само тогава можеш да го забравиш. И тогава идва голяма радост. Когато се освободиш от затвора, започва танц, празник в твоето същество. Не можеш да повярваш, че хората, които са вън от затвора, вървят така безжизнено и вяло, че се влачат. Защо не танцуват? Защо не празнуват? Те не могат: не са познали нещастието на затворника.
Тези седем врати трябва да се използват преди да можеш да станеш Буда. Трябва да стигнеш до най-мрачните области на живота, до тъмната нощ на душата, за да се върнеш към зората, когато утрото настъпи отново, когато слънцето изгрее и всичко е наред. Но се случва рядко човек да има напълно развито его.
Ако ме разбереш, тогава цялата структура на образование ще бъде парадоксална: първо ще те учат на твоето его – това трябва да бъде първата част от образованието, половината от него; а после трябва да те учат на неегоистичност, как да изоставиш егото – това ще бъде втората част. Хората влизат през една врата или две врати, или три врати и биват оплетени от едно откъслечно его.”

Следва продължение…

Ошо, Сърдечната сутра, изд. Шамбала

януари 23, 2012

Off topic – за кърменето

Filed under: Популярни — Диана @ 4:36 pm

Иглика и Кармен на една поляна в гората

Една приятелка наскоро роди бебче и сега се опитва да се справи с кърменето. Което не е толкова лесно, колкото би трябвало да бъде. Попита ме, защото се беше притеснила, че няма достатъчно кърма. И й казах единственото, което знам от опит – че човек трябва да е спокоен. Притеснението, безпокойството са основното, заради което спира кърмата. Знам, защото аз съм по-неспокойна натура и не успях да кърмя дълго. Но пък сестра ми кърми първото си дете две години и половина и сега, с второто, продължава по същия начин. Кармен вече яде абсолютно всичко, но когато има нужда да се успокои, суче. Така е много по-лесно да успокоиш детето си – преди заспиване например, и много по-естествено.
Пиша тези неща, защото не можах да намеря нещо кратко и съдържателно, което да не я обърка още повече.
И при кърменето, както и при много други неща, най-важни са вътрешната нагласа и спокойствието. Никакви бози и жито, дето ги изяждаш и изпиваш в промишлени количества, не помагат, нито пък специалните билкови чайове за стимулиране на лактацията. Единствено бебето, сучейки често, може да стимулира по-голямото производство на кърма. Така че другото важно нещо, според мен, е да суче на поискване, а не под час.
Това е всичко.
Сестра ми кърми по всяко време и на всяко място, където се наложи, и детето й се чувства и развива прекрасно.
Ако сега трябваше да кърмя, щях да ги знам тези неща, защото съм ги наблюдавала при нея, а не да чета и слушам безполезни съвети. (В нета има много информация – предимно по форумите – но е и много разводнена.)
Пожелавам на всяка майка спокойствие, от което детето също расте спокойно и щастливо.

Още един off topic – във връзка с това се сетих и за нещо друго. Когато се роди Кармен – по-миналото лято – Ники, приятелят на сестра ми, се беше качил в едно такси, за да стигне по-бързо до родилния дом. Споделил с шофьора, че му се е родила дъщеря и шофьорът му казал: Хубаво е, че е дъщеря – така ще има поне една жена в живота ти, която истински да те обича. Пропуснал е, че другата е майката.

декември 21, 2011

Шри Оробиндо. Скритият замисъл

Шри Оробиндо

Превод: Диана Павлова

СКРИТИЯТ ЗАМИСЪЛ

Аз няма да повярвам, дори и в дълъг Нощен час,
че малкото ни его и признаците на породата
са всичкото, което Бог е вложил в нас,
последен резултат от работата на Природата.

По-истинско Присъствие в сърцето й твори,
божественото дълго подготвя проявлението си,
и в камъка, и в звяра се крие то дори –
Лице на вечност – светлоозарено.

То границите, очертани от Ума, ще разпилее,
ще потвърди, че далновидна е душата,
дори в инертната природа ще се прояви, във нея,
която дълго го е крила в несъзнателното,

осъществявайки великолепния си замисъл навеки –
огромният, безсмъртен дух в човека.


Поствам го по повод на края на света. А също и защото издателството, на което изпратих преведените сонети, вече седем месеца не ми отговаря 🙂

декември 18, 2011

Една неделна проповед и от мен – първа и последна такава

Filed under: Популярни, дневник — Етикети: — Диана @ 12:25 pm

Когато изрече тези слова, Заратустра изгледа пак народа и млъкна. „Ето ги — каза той на сърцето си — те се смеят, те не ме разбират, аз не съм уста за тия уши.
Нима трябва човек по-напред да порази ушите им, за да се научат да слушат с очите? Нима трябва човек да гърми подобно на литаври и проповедници на покаяние? Или те вярват само на ломотещия?
Те имат нещо, с което се гордеят. Как наричат това, с което се гордеят? Култура го зоват те, то ги отличава от козарите.
Затова им е неприятно, когато говорят за тях, да чуват думата „презрение“, и така, ще говоря на тяхната гордост.
Ще им говоря за най-презряното: то е последният човек.“
И тъй рече Заратустра на народа:
– Време е вече човек да си постави цел. Време е човек да засади кълна на своята върховна надежда.
Все още неговата почва е достатъчно богата за това. Но тази почва ще обеднее един ден, ще загуби силата си и нито едно високо дърво не ще може вече да израсте от нея.
Уви! Ще дойде ден, когато човек няма вече да хвърля стрелата на копнежа високо над човечеството, а тетивата на лъка му ще е отвикнала да свисти!
Казвам ви: човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда. Казвам ви: още имате хаос в душите си.
Уви! Идва времето, когато човек не ще роди вече никаква звезда. Уви! Идва времето на най-презрения човек, който сам себе си не ще може вече да презира.
Вижте! Аз ви показвам последния човек.
„Що е обич? Що е творение? Що е копнеж? Що е звезда?“ – тъй пита последният човек и премигва.
Тогава земята ще е станала вече малка и по нея ще подскача последният човек, който всичко смалява. Родът му е неизтребим като бълхата; последният човек живее най-дълго.
„Ние изнамерихме щастието“ – казват последните хора и премигват.
Те напуснаха местностите, дето трудно се живее, защото човек има нужда от топлина. Той все още обича съседа си и се търка о него: защото има нужда от топлина.
Да заболееш и да храниш недоверие, за тях е грехота: човек трябва да пристъпва предпазливо. Безумец е, който се препъва в камъни и хора!
Малко отрова от дъжд на вятър: това носи приятни сънища. А накрая много отрова за приятна смърт.
Те още се трудят, защото трудът е развлечение, но се пазят развлечението да не ги изтощи.
Не ще има вече богат и беден. И едното, и другото е свързано с големи трудности. Кой има още желание да управлява? Кой да се подчинява? И едното, и другото е свързано с големи трудности.
Никакъв пастир, а едно стадо! Всички желаят едно и също, всички са еднакви: който чувства другояче, отива доброволно в лудницата.
„Някога цял свят беше луд“ — казват най-изтънчените и премигват. Те са умни и знаят всичко станало: тъй няма край техният присмех. Все още се карат, ала скоро се помиряват – иначе ще получат стомашно разстройство.
Те си имат своето малко удоволствие за през деня и своето малко удоволствие за през нощта: но си тачат здравето.
„Ние изнамерихме щастието“ – казват последните люде и премигват.

… Тъй рече Заратустра.

декември 7, 2011

Международен конкурс за превод на поезия

Filed under: Популярни — Етикети:, , — Диана @ 3:12 pm

Международен конкурс за превод на поезия. Конкурсът се организира в Русия от Олга Малцева-Арзиани. Основно в него участват рускоговорящи поети, които превеждат стихове от други езици, включително български, на руски. Паралелно с това тече и конкурс за българските преводачи. По-долу е списъкът с произведения на участниците в конкурса. Всеки, който иска да превежда техни творби на български, може да си избере от списъка. Срокове общо взето няма, защото като приключи един етап, веднага започва следващият. Списъкът със стихове за превод остава същият и се допълва. Български поети също могат да изпратят свои творби за превод на руски. А преводачите – не се изисква да са професионалисти, нито има някакви други специални изисквания към тях. Това е. Ако някой проявява интерес, нека се включи. Най-долу е линкът към всичко за конкурса, аз обясних каквото можах.

Список русскоязычных поэтов:

Галина Губарева
http://www.stihi.ru/2011/11/15/1486
http://www.stihi.ru/avtor/koshkalyna
http://www.stihi.ru/2011/11/10/1973
http://www.stihi.ru/2011/11/11/305

Ольга Мальцева-Арзиани
http://www.stihi.ru/2011/11/30/1169
http://www.stihi.ru/avtor/opmaltseva
http://www.stihi.ru/avtor/elenarziani
(more…)

ноември 30, 2011

Чудото на раждането

Filed under: Популярни — Етикети: — Диана @ 6:04 pm

Има връзка с това: Да убиеш лекар

Чудото на раждането. Не на това да се родиш, а на това да родиш дете. Изпита ли го някоя родилка пълноценно? Аз го изпитах втория път – на 8.12.2003, когато родих Андрей. Изпитах го, защото знаех вече какво правя, за какво съм там, и защото бях с лекар, който сама си намерих и му имах доверие. Така че всичко стана за 40 минути – без упойка, без нищо, напълно естествено. Лекарят се казва Иван Диков, в момента работи в Шейново. А си потърсих този лекар, защото първия път раждането ми беше на общо основание и разликата е от земята до небето – най-вече в отношението и доверието. Сигурно не казвам нищо ново, но исках да засегна темата за това какъв човек е лекарят. Какъв човек е лекарят? При някои професии, като се прибереш от работа, можеш да забравиш за нея, но лекарят дали може да забрави нещата от работния си ден и нощ? Един мил, топъл и добър човек, спокоен и добър професионалист, каквито искаме да бъдат лекарите, нима може да забрави, когато се прибере вкъщи, хората, лицата им, емоциите им? Само претръпналия човек няма да докоснат тези неща и само той ще ги забравя всяка вечер. А ясно е, че ако не забравя, човек ще се побърка. Получава се така, че за да си лекар, трябва да не изпитваш емоции, да не раздаваш себе си. Трябва някакъв много фин баланс да установиш в себе си, много стабилно равновесие. Сигурно това се получава, а сигурно не.
Аз, например, не ставам за лекар. Исках да стана и четири години подред кандидатствах медицина, а междувременно, за да не си губя времето, завърших рехабилитация. Докато учех за рехабилитатор, ние постоянно имахме стажове в различни болници – от първия ден, когато оправяхме легла, до последния, когато ни бяха поверили изцяло грижите за някой пациент. Всеки ден. Без изключение. И в тези болници виждах и виждах, а ние – стажантите, се мотаехме навсякъде – от барчето в мазето до най-строго охраняваните отделения. Един ден във Втора градска докараха възрастна жена с инсулт. До количката вървеше съпругът й – силно притеснен. Аз незнайно как се озовах там – помня, че ги срещнах някъде из коридорите. Страшно потискащо място са болниците, особено старите. И настана някаква суматоха – бабата я откараха към залите, всички изчезнаха някъде и останахме ние двамата с дядото. И после, години по-късно, си дадох сметка, че в онзи момент разбрах, че аз не мога да бъда лекар. Аз плаках сигурно половин час с този дядо. Той се уповаваше на мен. Питаше ме какво ще стане. Какво ще прави той сега сам вкъщи. А трябваше някак да се организира и да отиде да донесе тоалетни принадлежности на жена си. Тръгнах да му показвам, крепейки го, как да излезе от болницата, обърках коридорите, изобщо…
Понеже не ме приеха медицина, кандидатствах на петата година молекулярна биология и там от раз изкарах на кандидатстудентския изпит шестицата, която ми трябваше, за да вляза медицина. Та и съдбата е имала пръст в цялата работа. Сега не съм и молекулярен биолог, но това е вече съвсем друга тема.
Аз съм благодарна на моя лекар, който ми помогна да родя. При него по-късно два пъти ражда и сестра ми. Пожелавам на всяка родилка да има такъв лекар до себе си – много стабилен и отличен професионалист. За да преживее истински чудото на това да родиш дете.

ноември 11, 2011

По повод на визуализациите

Filed under: Популярни, дневник — Етикети: — Диана @ 10:48 am

В света има много неща, които искаме и от които се нуждаем, но не мислим непрестанно за тях. Ако нещо дойде — добре, а ако не — какво пък, известно време ще чувстваме неудобство, но и това чувство отминава. Не можем да отдадем целия си ум и мисли на едно желание, ако сме напреднали по пътя на собствена си еволюция и се стремим към нещо по-голямо и велико от обикновените потребности, защото тази възвишена мечта ни се изплъзва. Ето защо великите поети, мислители и светци твърде често не притежават вещите, които са им нужни в ежедневието. Силата, която те притежават, би им помогнала да управляват целия свят, би накарала златото да дойде при тях в дома им и би могла да командва цяла армия — само да поискат. Но те не са способни да поискат от своя ум подобно нещо. Те желаят само онова, което се съгласува с тяхната собствена еволюция.
Всеки човек може да желае само онова, което е на нивото на неговата еволюция. Не може да се стреми към нещо, което е по-долу от неговата еволюция, дори ако го принуждават към това. Твърде често, стремейки се да помогна на човек в една или друга ситуация, аз му казвам: „Съсредоточи се над такъв и такъв обект“. Но ако човекът се окаже на по-високо ниво, той ще задейства само ума, докато сърцето му ще бъде другаде и нищо няма да се получи. Човек е способен да отдаде своето сърце, разум и цялото си същество само на онзи, който е на нивото на неговото еволюционно развитие; на онзи, който не му е равен, няма да успее да отдаде цялото си същество, а само част от мислите си. А какво е мисълта? Мисълта без чувства е безсилна, ако зад нея не стоят душата и духът.
Трябва да разберем, че нашето съкровено желание ще се различава от онова, от което се нуждаем в ежедневния живот. Не бива да смесваме едното с другото. Трябва да възприемаме нашите ежедневни нужди като нещо необходимо — в тях няма нищо лошо и ако наистина ни води нашето собствено желание, всичко е наред. Но висшето, съкровено желание ние сме длъжни да таим в душата си, да го поддържаме като нещо свято, дадено ни от Бога, да го отглеждаме внимателно и да го доведем до осъществяване. Нали именно изпълнението на съкровеното, най-добро и най-дълбоко желание е целта на живота на всеки един от нас!

Хазрат Инаят Хан, Мистични медитации, изд. Шамбала

« Newer PostsOlder Posts »

Блог в WordPress.com.