Панаира на Vira

август 29, 2012

Няма невъзможно, Майк

Filed under: дневник — Tags: — Диана @ 8:44 am

И така, тази сутрин прочетох вчерашния пост на Майк Рам, в който той задава един много хубав въпрос. (Ще трябва да прочетете и въпроса, не е толкова елементарен, че да го предам с едно изречение.)
Пишейки това, нямам за цел да отговоря, а да споделя моята гледна точка.
Това състезание съм го гледала не веднъж. Така се е случвало. Дори, ако не се лъжа, за първи път го видях миналото лято тук, в Момчиловци. Така че имам представа за какво се отнася, но не става въпрос за самото състезание, а за «невъзможното за постигане» и за «предварително обречените битки».
Аз водя такива битки постоянно, Майк, и «обречени» не е точната дума. Както сам казваш, «нашата култура възпява победителите». Но какво е победител? В рамките на културата и в плана на живота победител е едно, а в по-големия план изобщо не става въпрос за достижения, а за път, по време на който се усъвършенстваш и променяш. Преодоляваш, израстваш, научавайки уроците, за които си дошъл тук. Вярно, че това включва и уроците на т. нар. победител, уроците на битките, уроците на поражението. В крайна сметка, целта на тези уроци е да се научиш да обичаш, да прощаваш, да зачиташ, да се хармонизираш с нещата наоколо. Да бъдеш толерантен и да намираш просветлени решения на всичко. За това ти е дадено цялото време. Няма лошо да имаш достижения в рамките на културата, ако това ти е нужно.
Сега имам по-добър поглед върху всичко това (пак казвам – изобщо не става въпрос за състезанието, а за провокираните от него у Майк Рам мисли). По-рано само смътно съм го усещала. Когато пишех «Наука на науките» – там имам една героиня. Тя е дете. Нарекох я Касандра, но съществува реално и името й е Каролина Стайкова – приятелка ми е във ФБ. Тя, не само като героиня в романа ми, но и в живота, въпреки че тогава беше едва на 10 години, правеше същото. По нейния детски, изглеждащ наивен отстрани начин, се опитваше да приобщи всички, да помогне на всички, да не остане никой онеправдан, никой неразбран, никой безпомощен и сам. Това, в рамките на нашата култура и сегашните ни разбирания е обречена битка. Докато другите момиченца водеха важни разговори, носеха модни дрехи, идваха дори с лисичи кожи на училище и тайничко й се присмиваха, че е още дете, тя се опитваше да ги разбере, с детска още усмивка и без обида и огорчение в себе си. И днес е така прекрасна, но не и в очите на връстниците си. Но тя за мен е вечна победителка – моята Касандра.
Е, не знам дали нещо е разбираемо от това, което написах, но ти благодаря за въпроса, Майк! Поне си спомних отново, а и напоследък все по-добре го знам, че не съм сама в това, да го наречем, «невъзможно за постигане». Няма невъзможно, ти също го знаеш. Няма невъзможно, когато има идеал.

Advertisements

3 коментара »

  1. Точно такива мисли исках да провокирам с въпроса си. Радвам се, че получих такъв хубав отговор от теб! Аз все още нямам ясен отговор за себе си, но наистина вярвам, че е важно да си задаваме правилните въпроси.

    Коментар от Майк Рам — август 29, 2012 @ 9:53 am

  2. Всъщност, ако гледаме като този Майк на нещата, не си струва изобщо човек да живее, защото още с раждането си е обречен да спре да живее, т.е. да умре. 🙂 И съответно – каква мотивация да има за живот, като знае, че все някога ще „загуби битката“? Даже дон Хуан при Кастанеда казва, че старостта е нещото, което – няма как – ще победи Воина. 😉 Обаче пък Мечников казва – „старостта е болест!“ – ей за такива работи си струва човек „да се пробва“ в предоставените му възможности. Каролина е богато надарена и щастлива – видяла е възможност да направи света щастлив. Другите дори не могат да я видят тази възможност, мда….За мен победител е този, който вижда възможностите. На който му изглеждат невъзможни – това за него не са възможности – той сам себе си обрича на обреченост. Затова не може да разбере „виждащите“ и не му остава нищо друго, освен да им се присмива. Но присмиването не е Смях, за жалост.

    Коментар от Соня Петрова - Magicktarot — август 29, 2012 @ 10:13 am

    • Мисля, че Майк го знае, Сонче 🙂 Какъвто и път да е избрал, го знае това. И много хора го знаят.
      А пък ти също си ми светъл пример на проявлението на всичко най-хубаво в живота. 🙂 Лекота, веселие, смисъл, красота, мъдрост и още и още 🙂

      Коментар от Диана — август 29, 2012 @ 2:43 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: