Панаира на Vira

август 28, 2012

Срещи

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 8:55 am

Тази година, на няколко места наоколо са поставили едни големи табла. Не ги снимах, защото не знаех, че ще ми потрябват. Заглавието е нещо за това, че в гората живеят мечки, и ние, хората, трябва да се съобразим с този факт. Следват инструкции как да постъпиш, ако срещнеш мечка. Първата такава табела видях в началото на пътеката към Каньона на водопадите. Прочетох я на връщане, не на отиване. Точка първа бе да не обръщаш гръб на мечката, а мило да й говориш. Ако те събори, да се свиеш на кълбо, да обгърнеш с ръце тила си и да притихнеш.

Вчера прочетох един материал в нета – как ще реагираш, ако в стаята изведнъж се появи огромен тигър. Беше метафора за гнева, но го представяха по този начин. Как ще реагираш. Съветът беше да притихнеш напълно. Не само неподвижен, но да успееш да утихнеш и отвътре.

С Иглика и Ники имахме реална среща с диви животни. Овчарски кучета-пазачи. Наричам ги диви, защото са почти такива. Вървяхме по пътеката, а по-надолу по хълма имаше овчарник. В двора на овчарника се виждаше как се разхождат няколко грамадни кучета и сестра ми каза: Само да не дойдат насам!

И те дойдоха – две от тях – наистина огромни. Иглика се е занимавала с кучета и добре познава „езика” им. Не лаеха, което, според нея, не беше добър знак. Тя наистина се уплаши много, но даде може би най-правилните инструкции (и това се случи още преди да сме чели табелите за мечките) – в никакъв случай да не им обръщаме гръб, да вървим заднешком, с лице към тях. Всеки от нас държеше по едно дете. Действително, когато обърнехме гръб на кучетата в желанието си да вървим по-бързо, те хукваха към нас, и продължавахме да вървим заднешком, тогава ни следваха бавно, но все така непреклонно. По този начин изминахме целия път обратно до шосето и по шосето до колата. Иглика се опитваше да им говори мило, както някога разговаряше със своите собствени кучета, но от време на време кресваше: Не им обръщайте гръб!

Да си призная, аз бях утихнала отвътре. Може би защото видях, че начинът работи. И защото, все пак, не бях сама.

Нямам представа как ще реагирам, ако срещна мечка. И ще има ли значение дали съм чела инструкциите или не. Сигурно ще има, както в този случай с кучетата, когато точно уплашената ми сестра ни даде инструкции за най-правилното поведение. Защото дивите животни поне донякъде са предсказуеми.

Advertisements

5 Коментари »

  1. По принцип по закон всички овчарски кучета, разположени извън населени места, трябва да са спънати – тия овчари явно нарушават закона. Ако си ловец, имаш право по закон да застреляш такова куче… Стана ми и друго интересно – позата, която трябва да заемеш, при нападение от диво животно. В йога подобни пози намаляват адреналина в кръвта – а животните усещат адреналина и това ги превъзбужда, все едно им казваш: „страх ме е! и ще избягам, ама ако не мога – ще те нападна!“. Аз имам такова голямо овчарско куче и донякъде ги познавам – те ръмжат много заплашително, когато са настроени агресивно. Възможно е просто да са искали да ви видят отблизо, надявайки се да им дадете нещо за храна или да ги погалите – може би са ви харесали. 🙂 Важното е, че сте се измъкнали с децата успешно!

    Коментар от Соня Петрова - Magicktarot — август 28, 2012 @ 10:25 am

    • И на мен ми стана интересно – сестра ми, която е най-голямата кучкарка за мен (тя е гледала в дома си до сега общо три големи кучета – една овчарка и два лабрадора, обучавала е кучета в общо послушание и ходи да гали всяко бездомно куче, което види), вече два пъти ни връща само като чуе лай от някоя поляна. Наистина, тези двете овчарки нито оголваха зъби, нито се държаха агресивно, но пък и не махаха с опашки, а и много професионално ни заградиха. 🙂 А овчарите, както после се оказа от разкази на съседите, не само не идват да си приберат кучетата, ами и се ядосват, провиквайки се отдолу: Точно сега ли намерихте да минете 🙂

      Коментар от Диана — август 28, 2012 @ 2:02 pm

      • Нахалници! Дайте им да разберат, че знаете, че кучетата трябва да са спънати – те много добре го знаят. Дианче, в кръга на майтапа – кучетата са видели, че сте се „отклонили от човешкото стадо“ и професионално-инстинктивно са тръгнали да ви насочват! :))) Иначе тия сурови кучета не въртят току-така опашка, дори да са добре настроени – трябва да е някой близък, когото познават, за да го направят. Затова е добре на такива места човек да си ходи с тояга, за всеки случай, а и нож да има.

        Коментар от Соня Петрова - Magicktarot — август 28, 2012 @ 3:09 pm

      • Е, ние си мислехме да се скараме на овчарите, но смееш ли да припариш до овчарника с тези кучета 🙂 Иначе – да – взели са ни за част от стадото, като се имат за негови водачи. Така правеше Арая – първото куче на сестра ми – един ден реши, че тя е водачът на стадото у тях и разрешаваше само на Иглика да приближава до хладилника. 🙂 Не можаха да се справят с нея и се наложи да я махнат – в смисъл – подариха я на един овчар – някъде.

        Коментар от Диана — август 28, 2012 @ 6:09 pm

  2. Ето какво видях сега – „случайно“: http://balkani.org/rules_bears/ (Шест правила за избягване на инциденти с мечка)

    Коментар от Диана — август 29, 2012 @ 2:51 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: