Панаира на Vira

август 12, 2012

За пробиването по ценоразпис и стойността на творчеството, за възможното и невъзможното

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 8:28 am

В Русия има престижни издания за литература – алманаси, присъствието в които прави твореца значим – и в неговите, и в чуждите очи. Има и престижни литературни клубове като Московски Парнас. Престижни е за мен ключовата дума, а не стойностни. За публикация в алманасите се заплаща от автора, а членството в клуб дава възможност за отстъпка в цената. После изданието се продава и печели от труда на авторите, на които, разбира се, не се полага нищо от печалбата, само престиж.
Мисля, че тук е същото. Съюз на българските писатели. Не съм сигурна, но също имаме клуб с име, подобно на Парнас, може и де е Пегас – дори не виждам за нужно да го проверявам в нета. Имаме престижни алманаси и списания – Везни и Пламък например, които са създадени от Гео Милев и възродени от изд. „Захари Стоянов”.
Не искам да омаловажавам тяхната дейност ни най-малко. Те поне не искат пари за публикация (в което не съм много сигурна, защото единствената ми публикация във Везни я уреди Г. Ангелов.)

Това са просто факти. Има още, но не е нужно повече, защото искам да кажа друго.
От малка са ми рязали крилете, казвайки ми: Така стоят нещата, няма друг начин. Друго не е възможно. Не им се сърдя, че мислят така, но друг начин има. Истинският начин – и той трябва да стане възможен. И ако аз не успея да го направя възможен, поне няма да се възползвам от възможния сега.

Ето една история от Крион. Прочетох я снощи. И да – друг начин има. Нека го направим възможен, поне като не избираме утъпкания път.

Историята на Херман – една коледна история

Искам да ви разкажа за Херман. Херман бил воин, истински мъж. Херман вече не е с нас. Преди близо сто години, той и много други мъже станали свидетели на нещо уникално. През 1914 г. Херман участвал в една велика битка, която поставя началото на това, което ще наречете Първа световна война.
Бушувала свирепа битка, в която Херман участвал. В онези дни войната се водела по-жестоко: войниците поглеждали своите противници в очите, преди да ги убият. В началото на тази война Херман и врагът били в окопите – едната страна срещу другата страна. Херман наблюдавал смъртта всеки ден. Всеки ден умирал някой негов приятел. Всеки ден ставал свидетел на безсмислената жестокост и омраза и взимал участие в това заедно със своите другари в името на своята страна.
Херман бил в окоп на предната линия на фронта. Недалеч от него бил окопът на неговия омразен враг и те се биели свирепо ден и нощ. Войниците водели битката от седмици – изтощени, ранени и мръсни. Мразел я. След това се случило нещо. От своите командири чул, че двете воюващи страни са се споразумели на Коледа да има примирие. Защото, нали разбирате, и двете воюващи страни имат обща религия. Всъщност и двете страни проповядват учение, в което се говори за мир и за Божията любов.
Херман никога нямало да забрави какво станало тогава. Той се върнал жив от войната и никога не забравил какво се случило в деня на тази Коледа. Защото през този ден военните действия били прекратени за дванадесет часа, но това не било всичко. Тишината в тази нощ проглушила ушите на Херман – не се чували експлозиите на снарядите и писъците на хората. Когато се стъмнило, видял светлина от огньове в окопите на врага, нещо, което те никога не били правили. В тези мигове на фронтово примирие те дръзнали да запалят огън, за да се сгреят. Другарите на Херман сторили същото и на всички им станало много по-ясно колко близо един до друг се намират те. Херман можел да види очертанията на каските на някои от тях, а след това ги чул да пеят!
Пеели на чужд език, но някои от мелодиите били същите като тези, които той слушал и пеел като дете! В тях се пеело за мира на Земята и за любовта на Бога. Чувал радостта им и подушвал миризмите на храната им. Това променило Херман. В този ден никой не загинал. Това било най-удивителното нещо, което се случвало някога на Херман. Разказвал на децата и внуците си, че станал свидетел на чудо: войниците си стискали ръцете, когато разбрали, че притежават нещо общо, което е красиво и което се издига над войната или тяхната омраза. Това общо за тях нещо била любовта на Бога.
Разказвал на децата си: „Не беше ли чудесно да открия тайната на това чудо? Какво ще стане, ако можехте да вземете тази тайна, която спря войната за един ден и да я спрете за цяла седмица, за месец или завинаги? Какво ще се случи, ако хората можеха да погледнат отвъд своята омраза и да постигнат споразумение за Божията любов, която изповядват?“ Преди да умре, им казал още веднъж: „Видях го! Видях чудото, на което е способна Божията любов! Знам, че може да се случи отново. Видях го в една стара енергия, макар и само за ден.“ И отправил предизвикателство към децата си, като им казал: „Знам, че е възможно. Моля ви, открийте начина.“

Advertisements

2 Коментари »

  1. Аз имам малко по-обикновени въпроси, на си добре до шла да им отговориш 🙂

    http://vitanova.wordpress.com/2012/08/13/lyato-lyato/

    Коментар от Svetlina — август 13, 2012 @ 2:39 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: