Панаира на Vira

август 6, 2012

Извайване на Буда

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 7:40 am

През 2010 година написах едно стихотворение и днес ми се иска да разкажа защо го написах и какво означава. Ще съм кратка, каквото е и то.
Тогава четях Дзенски коани и в един от тях се разказваше как някакви хора поръчали на други да им направят статуя на Буда, но когато я откарали на пристанището да я качат на кораб към тяхната родина, тя изведнъж станала толкова тежка, че никой не можал да я помръдне от мястото й. Хората си тръгнали без статуята, а според тълкуванията на други мъдреци, поуката е, че който иска да си извае статуя на Буда, трябва да го направи сам.
Точно тогава бях напуснала Лит. свят. През двете години, прекарани там, бях свикнала да чакам с обещанието и надеждата, че някой друг ще се погрижи за моето творчество, че някой ще отдели време и ще прояви желание да подготви моя книга, независимо дали има шанс после тя да бъде издадена. Всичко, което правехме и обсъждахме, ми говореше: ти не знаеш как, не си достатъчно подготвена, има си правила, не си ти тази, която…
А ставаше въпрос за собственото ми творчество. Кой, ако не аз? Никой от подготвените нямаше да го направи, дори да бях чакала още три пъти по толкова време.
Защото…
Ето го стихотворението:

ИЗВАЙВАНЕ НА БУДА

„Този, който иска да извая от камък Буда,
трябва да го направи сам, независимо от това
дали другите ще одобрят постъпката му.”
Ньоген, „Сто дзенски коана”

И аз от камък Буда
поисках да извая,
но все очаквах някого –
да ми покаже как.
Минаваха мнозина
оттук със обещания,
но всеки своя Буда
от своя камък дялаше.
Един ден спрях към улицата
пъстра да поглеждам,
затворих се и Буда
от камък сътворих.
Не Буда съвършения,
а моя земен Буда –
стремежът и желанията,
облечени във стихове.

Не е много добро стихче откъм форма, но смисълът му е този. Седнах и си направих книгите сама. И се почувствах страхотно. Това са онези четири книги, чиито корици-препратки съм сложила в блога си. После не направих други, въпреки че сега пиша по-добре. Това ми беше достатъчно, за да разбера, че мога. И че аз съм тази, която…
И днес много се радвам, че и друг е придобил подобна мъдрост, «независимо от това дали другите ще одобрят постъпката му», както се казва в коана.

Advertisements

има 1 коментар »

  1. Здравейте, Диана! Май вече не пишете в този точно блог, което на мен не ми попречи да почета в него с удоволствие. Неотдавна аз също мислих по въпроса, който е в основата на този пост и дори се опитах да изразя някак мислите си (ето тук http://nellypax.wordpress.com/2013/02/12/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b0%d0%bc%d0%b1%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bc%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%82-%d0%b4%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d1%83%d1%88%d0%b0%d1%82-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d0%b0/), но, признавам си, изчистеният и поетичен начин, по който Вие сте го направила тук, ми скри шапката… Ясно и прекрасно. Много се радвам, че сте си изваяли Буда. 🙂

    Коментар от nellypax — август 20, 2013 @ 1:34 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: