Чия е тревата между църквата и сградата на първото училище в Момчиловци

Центърът на Момчиловци – площадът, читалището, църквата, музеят и… сградата на първото училище. Историята на това първо училище е много скъпа за мен. Разказана е от свещенника, за когото скоро споменах – Константин Канев. Започва с намирането на каменна плоча с надпис-посвещение. От този надпис се разгръща съдбата на човека, дарил парите за построяването на сградата на първото селско училище. Ето разказа – сканирала съм го лично аз за Лит. свят, с позволението на близките на Константин Канев. Дори да не го прочетете, знайте, че мястото за сградата е било частна градина, също дарена за целта. Дарена…

Днес сградата е превърната в т. нар. Норвежки център за доброволчески академичен научен и образователен туризъм (ДАНО). Стопанисва я лично проф. Румяна Михнева – председател на Национално сдружение „Българско наследство”.  (Давам точно този линк, защото тя и тук се опитва да прави подобни неща, и не говоря за газенето на тревата.)
Пред двете сгради – на Норвежкия център и църквата, има морава с трева. Тя винаги си е била там, но сега е покрита със специално доставени чимове и се нуждае от специална поддръжка.
На практика това е входът към църквата – по алеята край моравата се минава, за да се стигне до там. В непосредствена близост – едно ниво по-нагоре, понеже тук всичко е терасирано, се намира детската площадка. Преди да я направят, децата си играеха на онова въпросно парче трева и никога не ми е минавало през ум, че е нечия и че НЕ МОЖЕ да се стъпва по нея.
Вчера обаче беше обяснено на сестра ми чия е тревата и как стоят нещата. И че там повече не може да се припарва – особено от деца.
До тук добре, но професорката говори по един начин пред медиите и по друг – в личен разговор. В медиите: развитие, младите, участие, работни места…; в личен разговор: мърляво село, мързеливи селяни, нахални софиянци, невъзпитани деца… И най-вече: Вие знаете ли с кого говорите?!

Как човек си създава илюзията, че е НЯКОЙ!

За мен това място е одухотворено от отец Каньо Канев и ходенето по тревата е благословено от него еди път завинаги. Той водеше там литургиите на големите църковни празници – излизаше отвън, на тази морава, защото в църквата и в малкото й дворче не се побираха всички. Той Е НЯКОЙ. Независимо кой е дошъл след него да раздава забрани.