Панаира на Vira

юли 29, 2012

* * *

Filed under: дневник — Tags: — Диана @ 11:12 am

Вчера търсихме узрели малини – на местата, където знаем, че има по това време на лятото. И ги намерихме, но всички те бяха изсъхнали – ей така – стояха си на клончетата, дребни, узрели, неоткъснати, но сухи от безпощадния пек. После ми хрумна за едно място в гората, където сянката на боровете можеше да е предотвратила това, и наистина в онези малинаци намерихме доста свежи малини.
Тази сутрин наблюдавах розовия храст, който никой не полива, и видях, че само това, че е в сянката на едно дърво, го спасява от изсъхване.
Понякога слънцето е безпощадно. Когато липсва дъжд, хлад, когато нещо липсва, когато няма баланс.
Сестра ми често ме питаше за медитациите. Искаше да знае как се медитира, какво точно представлява медитативното състояние. Аз не можех да й обясня. Знаех само, че за мен то е центриране в сърцето. Усещам го и физически. Мога да го запазя и докато върша каквото и да е друго. То е баланс, душевен покой. Чувствам се така, сякаш съм с някого, когото много обичам, и който също много ме обича. Чувствам съкровенност и всичко, което върша в това състояние, се получава сякаш от самосебе си. Времето ми стига за всичко. Усещам, че там, където съм, внасям хармония в отношенията.
Наскоро Иглика си поръча дискове с медитации, за да опита и разбере КАК се медитира. Слушахме ги заедно. Установих, че има различни техники. Някои са свързани с визуализация. Гласът, който те води, също е важен. Аз съм свикнала с тишината и ми трябваше време да свикна с гласа на Мартина, въпреки че той е много нежен и тих.
За мен медитациите не са самоцел. Мисля, че и за другите те са само настройка, метод за успокояване и балансиране в определен момент. По-ценно е да успяваш да запазиш това уравновесено състояние и в ежедневния живот. Всъщност това е ползата, това е предназначението на постигането на баланса.
Иначе какъв е смисълът – ако по време на медитиране се чувстваш спокоен, а после, в ежедневните ситуации избухваш и се гневиш на всяка крачка.

Има още едно важно за мен нещо – в това медитативно състояние човек е способен да оказва помощ, внасяйки хармония в някои процеси, на които дори не подозира, че е способен да повлияе. Например всички онези хора, в помощ на чието лечение се събират средства. Ако почувстваш състрадание към тях в един такъв момент, ако желанието ти да им помогнеш е чисто и искрено, това се отразява на техния баланс. (Това е твоето чисто намерение да им помогнеш.) Убедена съм, че това е истинска духовна помощ, която не може да се измери, но има силата да променя нещата. Най-малкото им помага, намирайки своя баланс, да си помогнат сами. Влива им сили. Като жест на внимание и обич от добър приятел е, от обичан човек, жест, който повдига духа и вдъхва вяра в собствените сили. Убедена съм.

Постигам това състояние не толкова благодарение на книгите. В тях има само информация, понякога много нужна в точно определен момент. Постигам го в резултат на моите чувства, на моя усет. Някои медитации са като автохипноза. Повтаряш си колко се обичаш, колко е хубаво всичко. Според мен, те не вършат работа докато го няма осъзнаването на нещата такива, каквито са. И на това, че хармонията в теб им влияе благотворно.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: