Панаира на Vira

юли 10, 2012

Вдъхване на живот

Filed under: дневник — Tags: — Диана @ 2:48 pm

Кафето на Валерия. Градината. Единствените заведения, в които обичам да ходя, са тези, чиито собственици познавам. И не само ги познавам, а са ми достатъчно близки, за да се чувствам като у дома си. Другите заведения въобще не ме привличат.
Когато пред блока няма никой, отивам в кафето при Валерия. Тя винаги е там. Вързана е за там, защото от „там” зависи много.
Сядам в градината, а тя понякога е пълна с непознати. Валерия си има своя работа. Но аз съм си у дома. И това, което ми го напомня, е един надпис на оградата срещу мен. „Обичам те” – някой го е написал минавайки. Но посланието сякаш е за мен. Защото постоянно е пред очите ми. И ако само за миг дори се почувствам некомфортно, погледът ми го намира и всичко в мен отново затрептява в хармония.
Другите гледат храната, коктейлите, идеално поддържаната стъпаловидна морава, която е част от вътрешния двор между четири блока. Някои гледат в огромния плазмен телевизор, ако е включен. А аз гледам към изрисуваните панели на късата ограда, където, незабележимо за всички, е онова хубаво „Обичам те”.

Най-смислените послания на живота винаги са били толкова обикновени – като случайно надраскани с въглен върху премислени предварително и безгрешно изпълнени картини. Докато дойде онзи, който няма да види картините, а тях. Онзи, с когото взаимно ще си вдъхнат живот.
У дома = Обичам те

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: