Панаира на Vira

юли 7, 2012

Правила на леля Еми за етажната собственост

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 10:13 am

Съседката под нас – леля Еми, и съпругът й – чичо Васко, имат твърде странни за повечето разбирания правила за съжителство с други хора в един вход и в един блок.
Леля Еми не веднъж ми е казвала колко се радва, когато чува и усеща наоколо присъствието на деца – тропот, възгласи, глъчка, че това за нея е най-ценното и най-хубавото усещане, което й създава истински комфорт.
Преди това е живяла под Лили Игнатова, чиито деца тогава са били малки, и е изпитвала същото.

Та, ето какви са правилата на леля Еми за съжителството (установени от моите наблюдения през годините и гравирани директно върху сърцето й):

1. За децата: Децата имат право да вдигат всякакъв шум. Колкото повече шум вдигат, толкова по-радостно усещане създават – за жизненост, за пълнота, за уют.
2. За тупането: Всеки може да тупа когато иска, стига наоколо да няма прострени нежни детски дрешки по балконите.
3. За чичо Васко: Чичо Васко може да си играе рано сутрин гимнастиката на пуснато радио, но не може да го усилва колкото иска (въпреки че недочува), за да не събуди спящите горе деца.
4. Чичо Васко не бива да усилва телевизора прекалено, за да не пречи на децата горе, затова пък те могат спокойно да си усилват музиката, а ако се чува и силен звук от електрическа китара, това означава само едно – хубав знак, че се упражняват, учат и развиват.
5. Правило 5 – последно: Всички паднали долу щипки са на Диди. Дори да не са на Диди, отиват при нея, защото тя простира много и има нужда от тях. (Измива ги и ми ги носи.)

От това прекрасно нейно отношение към нещата се научих:
Да не вдигам шум;
да си прибирам прането навреме, да не го оставям да виси по балкона повече от необходимото;
да съм толерантна към шумовете на другите съседи;
и ако случайно разбера, че тя се нуждае от нещо, да направя всичко възможно да го получи.

Advertisements

10 Коментари »

  1. Ех, ако имаше повече хора като леля Еми 😉

    Коментар от Ивката — юли 7, 2012 @ 10:28 am

    • Да, тя е такава 🙂 За контраст ми се щеше да напиша и правилата на чичо Роман от третия етаж, но няма смисъл, то е ясно 🙂

      Коментар от Диана — юли 7, 2012 @ 10:46 am

  2. …повече хора, като леля еми, които също да създават усещане за уют и топлина – от оная, бабешката топлина:) дано да е добре, женицата …

    Коментар от Niili — юли 7, 2012 @ 10:48 am

    • Тя е добре. Много са възрастни вече и двамата, но се справят.
      А като казвам „деца“ – и аз съм за нея дете 🙂

      Коментар от Диана — юли 7, 2012 @ 10:51 am

  3. Много готино. Така е лесно и приятно човек да се научи на нещо.

    Коментар от Митко Василев — юли 7, 2012 @ 11:42 am

  4. Хайде и ние да бъдем като леля Еми!!!

    Коментар от гравитон — юли 7, 2012 @ 6:06 pm

    • 🙂 Със сигурност има много други като нея. Нека и ние сме 🙂

      Коментар от Диана — юли 7, 2012 @ 7:55 pm

  5. Не знам кое ме обнадеждава повече: че има хора и като тях двамата или че има хора, които да ги разбират. Добре ми подейства, че прочетох това.

    Коментар от Стефан Кръстев — юли 9, 2012 @ 8:49 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: