Панаира на Vira

юли 4, 2012

Рими

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 1:43 pm

Тази сутрин, докато стихоплетствах за една градинка и речта ми се лееше сама, се сетих, че наскоро майка ми ми каза, че още като съм проговорила, всичко е било в рими – аз – Дяня Маняня, куклата – Маня Маняня. Смешно е, защото е било много отдавна, но за римите научих само преди няколко години.
Ще разкажа, може да е полезно на някого.
В учебника на Анди тази година (втори клас) имаше едно много елементарно определение на римата – че в края на думите се повтаря една и съща комбинация от букви. Например – зелени-студени, ела-стрела, нещо такова.
Не помня в по-горните класове учи ли се по-съществената част от определението, би трябвало, но като че ли съм я пропуснала (както и много други хора).
А тя е, че „римата започва от последната ударена гласна в стиха” и обхваща и буквата след нея. Например небето-свети. (Ако ударената гласна е в края на думата, обхваща буквата пред нея. Например мъгли-вали.) Още по-добре, ако е обогатена от повторение и на съседните звукове. Като влака-трака. Давам някакви примери, които ми идват в момента, но много по-подробно и с повече примери това е показано в Уикипедия. Статията за римите там е много хубава и пълна.
Това, с последната ударена гласна и буквата след нея, е много важно да се знае, за да не се получават смешни неща.
Ето още малко „правила”, които съм научила от практиката:
Не са добри простите рими: ден-мен, сам-там, опростяват, а не допринасят за обогатяване на звученето. Но е допустимо да се използват, ако всичко останало трепти силно и богато.
Най-добре е да се римуват не глагол с глагол: отивам-отвивам, чертая-мечтая, а например глагол с прилагателно: отивам-красива, или съществително с прилагателно: върбата-златен и т.н.
Това още веднъж обогатява.
И накрая – майсторството е в това, всичко да изглежда като излято на един дъх, да не си личат кръпки и дялане с чук при опитите за спазване на правилата.
От резултата да блика лекота, благозвучие, пък да има и смисъл.
И нещо за белия стих: за него важи правилото: съкращавай колкото можеш повече – мини няколко пъти и махни всичко излишно. Махай, отнемай, докато остане само същината.
(Много от тези неща ги научих от Г. Ангелов в процеса ни на работа по Лит. свят. На мен не ми беше излишно да ми бъдат казани, въпреки че се смята, че един поет трябва някак си да ги знае по подразбиране.)
Така че, не е само талант. Както се вижда от бебе римувам, но чак сега – смислено и с някаква художествена стойност.

Advertisements

3 Коментари »

  1. Много полезна статия ! Но за съжаление лично аз, никога няма да се науча и се примирих с мисълта…:)))

    Коментар от anima — юли 4, 2012 @ 2:50 pm

    • Упражнявай се, Анима, не спирай да опитваш. И после то започва да става. Нужно е време понякога. Но си заслужава 🙂

      Коментар от Диана — юли 4, 2012 @ 9:31 pm

      • Оххх… упражненията са за Поетите, аз само се забавлявам ! 🙂 Благодаря ти Vira , някой ден може и да се опитам. 🙂

        Коментар от anima — юли 5, 2012 @ 4:38 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: