Панаира на Vira

юли 1, 2012

Представям си и не само…

Filed under: дневник, есета — Tags: — Диана @ 10:09 am

Представям си как се е родила песента July morning.
Представям си как някой стои сам на морския бряг
след безсънна нощ, след безсънен живот…
Представям си какви прозрения донася един летен изгрев,
когато стремежът е толкова силен,
че можеш да докоснеш с ръце хоризонта.
Нещо се скъсва, за да донесе ново равновесие.
Между отчаянието и надеждата.
Представям си този миг – началото, рождението на една песен.
Прозрението, допира с безсмъртното.
Полъха на вдъхновението – спокоен и прохладен като морски бриз,
въпреки че носи огън в себе си.
Каквото докосне този полъх, го издига и понася със себе си.
И после – всички други мигове носят спомена за него.
Човек не би могъл да бъде отчайващо хладен,
ако веднъж е изживял този миг.
Никога.
Инициацията на вечната топлина в сърцето
започва с него.
Как ще я поддържаме после, зависи от нас.
Тя може да остане жива във всеки допир, във всяка прегръдка,
защото не се нуждае от нищо друго, а от любов…

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: