Панаира на Vira

юни 28, 2012

Нека ви разкажа…

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 11:22 am

Блогът ми стана малко по-различен откакто ги няма тук стиховете ми.
Но нищо от изживяното не се губи. Дори да не е запечатано някъде в думи, то трепти в общата честота и прави цялото постоянно свежо и ново.

Затова, нека ви разкажа…

Приемете го като приказка…

Навремето голяма част от нашата енергия била съхранявана извън нас – в храмове, кивоти и други високоенергийни места и предмети. Сега обаче, сме повишили вибрациите си до степен да можем да я носим сами.
Как е станало това, как сме повишили вибрациите си?
Чувствайки. Да, чувствайки. И разширявайки съзнанието си.
Защо е станала възможна промяната?
Тя – възможността – е била дадена още на древните атланти. От кого?
(Тук следва една невероятна част – от нас, от тях, когато не сме тук. Когато не сме тук, ние всички заедно планираме какво да ни се случва когато сме тук. Когато сме тук, част от нас – нашият Висш Аз – също участва в планирането на общото.)
Но да се върнем на древните атланти. За какво идваме ние на земята и понасяме толкова трудности? При това, планирани от самите нас?
За да се научим.
На какво?
На всичко.
На отношения, на това как да обичаме, как да зачитаме, как да намираме просветлени решения на проблемите, как да преодоляваме – гнева, дори смъртта на близки хора; да се научим на търпимост към нетърпимите неща. Търпимост, която не е само привидна, а извира от най-дълбоката ни същност. Която Е наша същност. Всичко това се нарича кармични уроци и ние идваме тук да ги отработим. В продължение на много животи.
Накрая получаваме „статут на завършено обучение”, с което повишаваме вибрациите на цялата планета.
Като дар ни се дава възможността да съ-творяваме заедно с Бог.
На атлантите този дар им е бил даден без да изминат пътя на обучението. И в резултат – обществото им се разделило на две – висша каста, която имала достъп до знанието и всички блага от него, и роби, подчинени на висшата каста.
Затова се наложило всичко да започне отначало.
Защото крайната цел е всички да се ползват от знанието, изобилието, благата.
И ето ни отново по този път – цялото човечество. Вървим и учим.

Идвайки тук, ние „сключваме договори”, които ще се опитаме да изпълним. Най-хубавото в живота е, когато „стъпиш на пътя на своя договор”, когато откриеш за какво си дошъл. То може да е нещо най-обикновено – да отгледаш деца или да пишеш книги. Но си е твое. За този живот си избрал да постигнеш това. И то е еднакво значимо в общия план.
А как ще разберем дали сме стъпили на пътя на своя договор? По удовлетворението, което ни носят нещата, които правим.

Приемете го като приказка. Дори ако видите в това само толкова истина, колкото в една приказка, пак е хубаво.
И тя не е от мен. Аз само се опитах накратко да я разкажа.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: