Панаира на Vira

юни 18, 2012

Дневник 18.06.2012

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 7:46 am

Пак дневник. Но се налага. Защото тук повече се разхождам и не ми остава много лично време да се вглъбявам и да превръщам нещата в творчество.
Прекъсват ме постоянно разни детски стъпчици, което е хубаво – не им се сърдя.
Времето с Кармен например, доста пълноценно си го прекарвам. Защото нея, също като мен, я интересува всяко цвете, всяко листо, всяко дворно коте. Всяка птича песен я кара да се усмихва. Тя вече знае какви цветя харесвам и когато намери, ми ги носи.
Тук едно от малкото равни широки места е училищният двор и снощи бяхме там. Не съм очаквала, че ще преживея толкова вълнуваща среща с една жена, която от дълго време е приемен родител. Има три свои деца – големи, и в момента се грижи за едно момченце на 8 години и за едно прохождащо бебе.
За първи път я видях миналото лято, когато сестра ми й занесе детски дрешки, но не бях имала възможност да общувам с нея по-дълго, както снощи.
Не само че се грижи за приемните деца, тя се грижи по някакъв начин и за родителите им. Помага им да си стъпят на краката и да поемат сами грижите за собственото си дете. Няма нужда да разказвам подробно. Достатъчно беше, че прекарах малко време с поредното бебче – Калин, за което се грижи. Усмихнато, щастливо бебче, отнето от родителите му, защото на 4 месеца го нахранили с ябълка и шоколад. Действително не са знаели как да се грижат за него, но когато социалните дошли, изобщо не им обяснили защо им го взимат. Казали им, че е защото у тях имало пушек. И хората си изхвърлили печката, с която се отоплявали – през декември. Изхвърлили си печката и останали без отопление, защото мислели, че ако я изхвърлят, ще им върнат детето. Питали каква печка да си купят.
Ей такива неща. Те продължават да живеят с надеждата, че един ден, когато бебето стане по-самостоятелно, ще им го върнат. И през това време можеше някоя социална програма да ги приобщи и научи как да се грижат за него. Но не.
Не. Не ми се говори много за това.
Важното е, че тази жена – приемната майка, излъчва сила, увереност, любов, и е готова да помага и да помага с каквото и както може. Важното е, че гушках това бебе и усетих, че то е щастливо.
Важното е, че днес прочетох радостни неща. Че енергията на този ден е хубава.

П.П. За ходенето боса по тревата.
Не всяка трева става. Например тук, в градината, уж засяхме някава рай-грас, нищо подобно – боде. Най-мека и хубава е горската дива трева. Тук я наричат картол – но се произнася малко по-иначе от написаното. Аз не бях се сещала да стъпвам боса в нея, до миналото лято, когато дойде Ирен, моя приятелка, и каза, че иска да ходи боса по тревата. Със сестра ми веднага я заведохме в гората и от тогава ходим на същото място, на същата поляна, събуваме се боси и се наслаждаваме на усещането.

Advertisements

2 Коментари »

  1. куртолъ 🙂

    Коментар от Кръстю — юни 18, 2012 @ 10:01 am

    • 🙂 картоль
      Аз говоря родопски или поне говорех – скоро не съм пробвала 🙂

      Коментар от Диана — юни 18, 2012 @ 1:22 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: