Панаира на Vira

юни 17, 2012

Дневник 17.06.2012

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 9:24 am

Четох за аутизма и се потвърди това, че тези деца не са болни, в тях има някакво чудо, което ние още не сме разгадали. „Чудо, което очаква да бъде открито – нещо, което ще помогне не само на тях, но и на цялото човечество.”
Също тези дни срещнах моето момченце тук, което е с аутизъм. Срещнах ги цялото семейство – на гробищата. Тукашните гробища не са като тези в София. Тук те се намират в подножието на един от най-красивите хълмове и често там се чува как гората пее, раздвижвана от вятъра.
Напоследък, също така, чета калко много общо има науката с духовното и че нейното развитие е пряко свързано с развитието на нашето съзнание. Откриваме нещата когато сме готови за тях.
И не на последно място – направи ми впечатление един спор между представител на група, която се събира за да медитира, лекува и извисява съзнанието на участниците, и някакъв човек, който хвърляше кал върху начинанието заради това, че е обвързано с такса от 40 лева за участие.
Не е толкова от значение за какво се водеше спорът, наблюдавала съм подобни спорове и по други въпроси – повече искам да акцентирам върху участниците в него и как се държаха те. Човекът от групата, ще го нарека духовният човек, макар че всеки от нас е малко или много духовен, никой от нас не е само биологичен, но всеки е дал различен превес на духовното или биологичното в себе си. Това е негово право на избор. Духовният човек по време на спора нито веднъж не обиди, не унижи, не отхвърли другия. Нито пък се опита да докаже правотата си. Просто тихо и решително каза – имаш своето право да мислиш по един или друг начин. Имаш правото да избереш какъв да бъдеш, всеки има това право. Лечителят, учителят, могат да помогнат само до там, докъдето са упълномощени. За останалото човек сам трябва да поеме отговорност, сам трябва да избере.
Крайната цел е да се научим да намираме просветлени решения на всички проблеми. Защото не проблемите ще се променят, а нашето отношение към тях и възможността да ги решаваме.
Съзнанието на хората се променя бавно, но сигурно. Това извисява цялото човечество, цялата планета. На пръв поглед всичко е същото, но повярвайте, не е.
Мислейки и пишейки тези неща, чувам през отворения прозорец глъчката на децата в двора, песента на птичетата, звука от мотора на една резачка за дърва. От долния етаж ухае хубаво – на мекици или бухти. Слънцето огрява хълмовете, зеленината е свежа както винаги сутрин. Свирят щурчета, бръмчат пчели.
На пръв поглед всичко е същото… Ако не знаех колко много сме напреднали ние, хората, в съзнанието си за нещата, в съзнанието си за човешките отношения. И каква сила е това.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: