Панаира на Vira

юни 12, 2012

Как се премахва негативизмът

Filed under: дневник — Tags: — Диана @ 8:38 am

Тук си имаме едни съседи от Асеновград, които купиха старата къща до нашата и от около десет години насам непрекъснато й правят подобрения и ремонти. Добре е, че през повечето време ги няма, защото и преди съм писала за шума, който вдигат. Първата им работа е да пуснат силна музика, да извадят скарата и да запразнуват в едни дълги разпускащи вечери с напиване, смях и веселба. Като някакво страхотно катарзистично разпускане след делниците в града.
Чудно ми е как в София, където сме наблъскани апартамент до апартамент, няма такива шумове даже и по време на купони, а тук, където всеки си има двор и лично пространство, шумотевицата е по-голяма. С лая на кучета, ударите на мотиките в градините и шума на резачките за дърва напълно съм свикнала. Но тази сутрин, както ги нямаше шумните ни съседи, изведнъж гръмна радио.
Прозорците са отворени, сестра ми и децата й още спят – изслушах един дебат за забраната на тютюнопушенето, но повече не можах да изтърпя.
Както неведнъж казах – напоследък съм толерантна към всичко. Но това не значи, че трябва да търпя радиото на съседите. Всъщност е радиото на поредните работници, които ремонтират къщата на съседите, докато тях ги няма.
Просто отидох, влязох през иначе винаги заключената врата в нетипично високата за тук ограда, и помолих мило човека, когото видях, да намали малко радиото. Той го намали и се извини.
Ето това имах предвид под „премахване на негативизма” – не е нужно да търпиш някои неща, които можеш да промениш, но не е нужно и да се гневиш.
Подобно нещо ми се случи на автогарата в София, когато видях, че рейсът, с който ще пътуваме, не е никакъв рейс, а един микробус, пълен с хора и багаж. Отначало ме обзе желание да поискам обяснение какво е това, но бързо се успокоих, приех нещата каквито бяха, и пътуването всъщност мина леко и приятно.
А иначе, признавам, че точно към тези съседи имам не много добро отношение. В Момчиловци не се краде. Дори вратите не се заключват. Всички хора – познати и непознати – се поздравяват по улиците. Когато отидеш на едно място, е хубаво да зачетеш неговите традиции.
Те дойдоха тук и първата им работа беше да прикоткат дядо ми и жена му да им пазят къщата. Започнаха да им правят подаръци – не просто дребни подаръчета, а телевизор, система за градинско поливане и т.н. Нямаше как да знаят, че тук това не е нужно. Но ако си бяха направили труда, можеха да разберат.
Птиците са моето най-желано радио. Съседите от Асеновград нямат шанс докато съм тук. Защото много мило ще бъдат помолвани от мен всеки път, когато решат да проявят незачитане. Докато свикнат.

Advertisements

2 коментара »

  1. Много хубав метод. Действа! Поздрави, Диана! И аз предпочитам песента на птиците . А в Момчиловци е много хубаво!

    Коментар от zvetanka shahanska — юни 12, 2012 @ 7:55 pm

    • Много е хубаво, Цвети! Поздрави и на теб! 🙂

      Коментар от Диана — юни 13, 2012 @ 9:02 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: