Панаира на Vira

юни 7, 2012

Като дивата череша

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 9:15 am

Сега се чувствам като дивата череша в гората.
Трудно ми е да предам това чувство, но мога да опиша дивата череша.
Когато за първи път опитах плодовете й, останах изумена. Не само че не горчаха, както ми бяха казали, но бяха със съвсем различен и автентичен вкус. Нещо неповторимо сочно и сладко.
Наричаха тези дървета дивачки. Растяха между парцелите с картофи и обикновено плодовете им окапваха сами, защото раждаха много изобилно – нямаше кой да ги бере в големи количества.
Сокът им цапаше ръцете и дрехите. Набраният плод трябваше да се мъкне в кофи по пътеките, защото тогава нямахме коли, ходехме пеша по преките пътища, които пресичат виещото се шосе.
Години по-късно реших да намеря дивите череши от детството ми.
Парцелите, на които сееха картофи, сега бяха обрасли с трева. Границите между тях не бяха същите. Всичко ми се струваше много непознато. Все пак, започнах да си спомням местата на дръвчетата. Намерих някои.
Оказа се, че са напълно недостъпни.
Отвсякъде се бяха обградили с гъста и висока коприва. Черните им сладки плодове блестяха между листата.
Катерех се от горната им страна – в ливадите. И там – коприва. Напълно недостъпни.
Те зреят късно, по-късно от другите череши.
А в планината всичко зрее по-късно отколкото другаде.
Все пак, има едно-две дървета в близост до селото, покрай които е окосено и плодовете им могат да се берат, но тях последните години ги давеше дъждът.
Често съм си мислила за дивите череши. Някакъв символ са ми – на нещо трудно изразимо.
За който не ги е опитвал – нека знае, че са божествено вкусни.
Чувствам се като дива череша – някак си самотна, но радостна. С някаква величествена тайна радост, извираща от мен, която търпеливо си блести на слънцето и чака някой да я откъсне.

Advertisements

5 Коментари »

  1. 🙂 Дивото зове

    Коментар от Кръстю — юни 7, 2012 @ 9:28 am

  2. И само последното изречение да беше написала, ми стига! Поздрави Тръпчивке!.

    Коментар от гравитон — юни 7, 2012 @ 11:26 am

    • 🙂 Поздрави и на теб! И ти пишеш много хубаво напоследък. 🙂

      Коментар от Диана — юни 7, 2012 @ 12:58 pm

      • Ей, изчетка ме, като Райчо над бърчинкана,!..Желая ти свежо перо, като въздух в родопско утро!

        Коментар от гравитон — юни 7, 2012 @ 3:45 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: