Панаира на Vira

май 27, 2012

За дрехата на респекта и голотата на творчеството

Filed under: дневник — Tags: — Диана @ 12:44 pm

Прочетох един цитат от книга на Блага Димитрова и пак се размислих за твореца в човека.
Блага Димитрова беше приятелка на директорката на нашето училище и съм я запомнила с това, че присъстваше на всичките ни тържества и понякога изнасяше речи.
Малко е смешно как ги възприемах тогава – всичките тези високопоставени хора. Първо, както ме бяха учили, изпитвах огромен респект от положението им. Второ – веднъж трябваше да отида при директорката да ми подпише някакъв документ. Почуках на вратата. Как точно почуках, не знам, защото вратата беше облицована с кожа и подплатена с дунапрен – вероятно за шумоизолация.
Това сигурно е бил и първият ми личен досег с директорката, както и първото ми пристъпване в онзи мистичен коридор с кабинетите с кожени врати.
Бившето ми училище е едно от най-големите в София – като сграда и всичко останало – 7 ЕСПУ „Г. Димитров” (сега е „Св. Седмочисленици”).
Почуках някак си, почти не очаквайки, че тя ще ме чуе, но изненадващо, след малко вратата се отвори. И сред цялата тържественост на мига, какво да видя – зад вратичката на един отворен шкаф, директорката ядеше пълнени чушки – направо от шкафа.
Не знам, но тогава тези пълнени чушки завинаги ми развенчаха мита за високопоставените хора и насаденото страхопочитание пред тях.
От там нататък започнах да я чувствам като човек, да гледам на нея като на човек, което до тогава не можеше да се случи.
И когато следващия път ги видях с Блага Димитрова и Елка Константинова на трибуната, забелязах как си говорят, как се усмихват една на друга, забелязах, че са хора.
Може би е смешно, но тогава бях малка и идвах от една епоха, в която респектът бе много важен.
Представих си ги трите как се забавляват като приятелки. Представих си ги като жени, не като някакви безполови величия.
И може би всичко това е станало несъзнателно и после съм го забравила. Но днес, четейки думите, написани от Блага Димитрова, си спомних и за Лавината, и за тези случки, и за толкова различните лица на човека в неговото съкровение и в представата, създавана за него отвън.
Защото онази жена, изправена на трибуната – на много високата тогава за мен трибуна, е имала моменти, в които е седяла и е мислила, чувствала и писала същите неща, които днес чувствам, мисля и пиша и аз:

„Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!”
Блага Димитрова – „Пътуване към себе си“

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: