Панаира на Vira

май 18, 2012

* * *

Filed under: дневник — Tags: — Диана @ 10:34 am

Събудих се рано – още не беше се съмнало. Бях се наспала. Валеше. Силен дъжд – малко плашещ, ако трябва да излизаш.
Отворих прозореца. Да, беше студено и валеше.
Но онова мое птиче пееше с пълно гърло приветствия към деня. И онези гугутки – постоянното присъствие, прелитаха от козирка на козирка, минавайки точно пред лицето ми. Една от тях е различна на цвят – кафява е, затова я разпознавам сред другите. Любима ми е. Винаги я търся с поглед.
Успокоих се напълно. Щом дъждът не беше страшен за птиците, за дърветата (не знам дали сте виждали усмихнато дърво, аз виждам постоянно), защо тогава трябва да се тревожа?
Забелязах също, че спира точно навреме – точно когато трябва да изляза. И ме изчаква да се върна преди да завали отново. Ако искате вярвайте 🙂

Advertisements

2 коментара »

  1. Искаме! 🙂

    Коментар от Кръстю — май 18, 2012 @ 11:39 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: