Панаира на Vira

май 5, 2012

* * *

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 2:14 pm

Ти ме завръщаше десетки пъти на Земята
и ти ме караше да заобичам всичко нейно –
и скърцащия сняг, и песента на вятъра в листата –
бях ги забравила, докато из небетата се реех…

И друг не би успял така да ме завръща –
с една прегръдка, дума, гледка и мълчание.
Със никой друг не чувствам да ме свързва същото –
достатъчно, за да поискам силно да остана.

Advertisements

2 Коментари »

  1. Силно! И с нещо много повече от емоция. Любов, най-вероятно… Поздрави, Диана! 🙂

    Коментар от Соня Петрова - Magicktarot — май 5, 2012 @ 11:15 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: