Панаира на Vira

април 28, 2012

* * *

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 9:52 am

Така е хубаво, така е сладко, когато сме притихнали,
когато в капки дъжд и слънчеви лъчи се сливаме и чувстваме,
и като цвят на незабравка е всяка песен, всеки стих,
недоизказаната нежност, трептяща в пръстите и върху устните.

Душата пее с всяка нота, с всяка дума на хармония,
и свято пази споделени и несподелени тайни,
големите и малките пейзажи се променят от сезоните,
но мълчаливите пейзажи на сърцето са безкрайни.

И неотклонно следвайки неведомите им пътеки,
пристъпването ни един към друг е непринудено и леко…

Advertisements

има 1 коментар »

  1. Това ти стихотворение е едно приятно пристъпване в изяществото! Поздравления и настроение!

    Коментар от гравитон — април 29, 2012 @ 10:45 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: