Панаира на Vira

април 22, 2012

Дневник 22.04.2012

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 11:30 am

Човек понася много обиди през живота си и всяка му се отразява по различен начин.
Една от тайните на вътрешната хармония е да успееш да прегърнеш този съвет: „не приемай нищо лично”. Хубаво би било повече хора да прочетат това, а още по-хубаво би било да успяват да го правят. Не че аз винаги успявам.
Но не става въпрос само за това как приемам нещата. Всеки творец има свой набор от изразни средства, с които се опитва да пресъздаде вътрешния си свят. За повечето големи творци тези изразни средства са толкова специфични, характерни, че по тях можете да познаете творбите им сред много други.
Аз не знам какво означава за всеки от вас преносното значение на думата полет например. За мен летенето, полетът не е откъсване от земята, а е едно разширено състояние на съзнанието, в което можеш да обхванеш, да почувстваш големи дълбини и височини едновременно. То дори не е нещо, което може да се обясни, но се опитвам да го обясня, за да не оставя погрешни впечатления у хората.
Също така не знам какво е за вас символичното значение на пръстта, но за мен тя е живата основа на материалния свят. Тя е самата природа.
За мен човек е изграден от два основни компонента – Природата и Духът.
И знам, че най-добре е, когато двете са в хармония. Така че, не се опитвам да избягам нито от едното, ако някой е останал с погрешни впечатления. Напротив, опитвам се да ги хармонизирам в себе си. Едното наричам земя, а другото свързвам с копнежа по звездите и наричам небе.
Обединението им вътре в човека е основна задача за мен. Обединението, но без да бъде пренебрегнато нито едното като потребност.
За другите си изразни средства не смятам да обяснявам. За мен често са по-добри от директното говорене.
След някакви безсмислени словесни дуели много от тях чувствам осквернени, но после си ги пречиствам през дълбините на положителните чувства в мен и си ги връщам непокътнати.
За любовта, както може би и за много други неща, разбрах, че говори по-силно когато не говори директно и многословно, а чрез символи и кратко. Когато няма напрежение в нея.
А напрежение в мен няма, защото за пръв път съм така вътрешно уверена, че там, накъдето пътувам, е моето място, и че по някакъв начин един ден ще пристигна и физически.
Напрежение се появява в мен само когато не мога да изразя нещо на момента. Но и тогава усещам, че може би не е нужно. Че всичко е ясно и без да го изразявам. Понякога просто е достатъчно, че съм тук.
Летя, да. Но не като бягство от действителността, напротив. Аз летя в нея.

Advertisements

2 Коментари »

  1. Охъ…и за менъ просто е достатъчно, че съмъ тукъ, но за много хора е прекалено и излишно (смях) 🙂

    Коментар от Кръстю — април 22, 2012 @ 12:36 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: