Панаира на Vira

април 19, 2012

* * *

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 12:57 pm

Под тези небеса не е ли
затрогващото и красивото
създадено да го споделяш
със някой, който в теб прелива?

И за какво ти е да знаеш,
че има някъде поляни
и гледки приказно изваяни
за съзерцаване в мълчание,

ако не можеш на тревата
да седнеш с него, да ти стига,
докосвайки с ръка ръката му,
да споделите тези мигове…

Advertisements

има 1 коментар »

  1. А би могло и да ти стига, че самата им наличност вече е споделяне на Едного с теб. 🙂

    Коментар от венци — април 20, 2012 @ 10:01 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: