Панаира на Vira

април 17, 2012

* * *

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 9:59 am

Събуждам се в някакъв ведър пролетен дъжд,
а утрото още дори не пристъпва из локвите.
Наполовина е тъмно, наполовина е светло.
Втора аларма звъни – че за училище
трябва да взема едно момиченце – Кети.
Пристъпвам по тихата улица,
още безлюдна толкова рано.
Пред блока на Кети спира дъждът
и с едното слънце, и с другото, тръгвам на път –
през всичките локви и тишината,
само със звънките гласове на децата,
развълнувани заради празника на хорото
и за други важни за тях неща.
После се връщам, оправям, чета,
всякакви мисли на възрастен ми се въртят из главата,
но не забравям сутринта и децата,
и това, че човек може да позволи на света
да бъде по детски слънчев и в сивото време,
нужно е само от своето детско слънце
да махне един чадър и лъч да си вземе…

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: