Панаира на Vira

април 17, 2012

Дневник 17.04.2012

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 9:46 pm

Днес ми се обади Люба и много ме зарадва и развълнува. Защото ние си имаме телефоните от преди четири години и днес за първи път си чухме гласовете. Тя също се вълнуваше, и макар в началото да звучахме странно една за друга, още след първите изречения усетих, че това е същият човек, с когото толкова съм си говорила, когото по някакъв начин познавам и чувствам близък.
И после, след целия объркан ден, всичко си дойде на мястото. Дилемите, които понякога ме спохождат – къде е моето място и т.н., отпаднаха напълно. Разбрах по още един начин защо обичам точно това място – блога си. Защото то е моята кауза, моята битка, моят отказ от кауза и битка дори, но само тук не воювам за ничии други каузи, както нерядко преди съм правила. Само тук отстоявам лично мои неща.
И ги споделям на практика с много малко хора. Въпреки че пространството е публично, има много малко хора, които се интересуват от нещата ми, от мен, но тези хора предпочитам пред цялата анонимна тълпа и пред целия свят.
Когато преди ми пишеха много писатели и поети, в написаното до мен те се интересуваха всъщност от себе си. И това беше толкова очевадно. Те и сега са си същите. Когато воювах за чужди каузи и идеи, давах всичко от себе си, но виждайки как се израждат, си обещах да не воювам никога повече за чужди каузи.
По някакъв начин затова не отидох и на изложбата днес. Подкрепям сестра ми и всичко, което прави, но нейната кауза не е моя кауза.
Моята кауза е само тук, не там, където ще се превърне в безлична тълпа, а тук, където няколко човека, броящи се на пръсти, четат нещата ми и знаят за мен повече.
Днес се случи така, че говорих и с една друга жена – непозната, но беше заедно с братовчедка ми и тя й даде телефона да ме пита нещо. Жената набързо ме покани на някакво представяне на книга на поетеса, за която не съм и чувала. После стана въпрос за това да се свържем във ФБ и тя ми каза с гордост, че там има над 4000 приятели. Едва ли тя се интересува от всички тях или те от нея. Определено не искам това. Искам Люба и другите шепа хора, които ме четат и които аз чета.
И всички каузи, всички т. нар. „големи неща” могат спокойно да вървят по дяволите.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: