Панаира на Vira

април 12, 2012

* * *

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 9:09 am

Бог повери несъществените неща на човешката сила,
знаейки, че тя е ограничена и нетрайна.
Но самия живот Той повери на човешката милост,
за да ни каже, че тя е съвършената и безкрайната…

Свързано с това, това, това и още много неща.

Advertisements

2 Коментари »

  1. доколкото има общо с човека,
    Животът, който е поток,
    се излива само в отвореността и мекотата му

    Коментар от венци — април 12, 2012 @ 5:55 pm

    • Венци, нима милостта не е отвореност и мекост, а силата – твърда скала…

      Коментар от Диана — април 13, 2012 @ 11:06 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: