Панаира на Vira

април 8, 2012

Магнолии

Filed under: дневник — Tags: — Диана @ 3:45 pm

Зори пише за магнолии и ми връща някои спомени от студентските години. За една случка с магнолии, която ще се опитам да разкажа, въпреки че много факти, особено научните, ми се губят от нея.
Когато учех в Биологическия факултет, в групата ми имаше едно момче от Русе – Николай. Той беше запален по ботаниката, знаеше страшно много неща за растенията, имаше колекция от редки растения докато не се наложи да се премести в общежитие, но тази колекция е друга история.
Същият този Ники за първи път ни обърна внимание – на мен и на другите ни колеги – върху дървото магнолия. Каза, че в София има само няколко и че се размножават много трудно, дори на практика невъзможно, защото са останки от древни времена – някакъв специален вид, който е останал непроменен от тогава до сега.
За късмет, повечето дървета магнолия бяха точно в дворовете на нашите факултети – там, където ходехме на упражнения – математическият и физическият факултет.
Ники беше чел много по въпроса за размножаването им и искаше да опита. Стигна до извода, че само хормони на растежа ще помогнат и то от тези, които стимулират растежа на корените им. Трябваше да се направи разтвор с точно дозирани такива хормони и отчупени пролетни клонки да се натопят в него – да пуснат коренчета.
Оставаше въпросът откъде да вземем хормоните.
Леля ми тогава работеше във факултета – в катедрата по генетика. Беше асистент. И я помолихме за хормони за да размножим магнолията.
Няма да забравя как един ден тя се беше обадила на майка ми и й беше предала следното: Кажи на Диана, че хормоните й са в хладилника – да дойде да си ги вземе… И после майка ми – един час разпит – какво крия от нея…
След това тези хормони ги мерихме на много прецизна везна – най-прецизната – единствен брой във физическия факултет. Ники приготви разтвора, сипахме го в чаши – пластмасови, и – всички в двора да кършим клонки магнолия.
Накършихме. Всеки се прибра с по едно снопче, потопени в чашката. И… нищо. Никакви корени не пуснаха. Уви.
Не се разбра защо.
И така, още не знам как се размножава дървото магнолия и има ли нови магнолии в София, но винаги, когато чуя „магнолия”, се сещам за тази случка.
А магнолията наистина има много красиви цветове.

Advertisements

2 коментара »

  1. Знаеш ли, преди седмица видях да продават магнолии, по около метър високи, в един цветарски магазин между СУ и Попа, от страната на БСФС – днес, като минах оттам, с опитах да запомня адреса, за да ти го кажа, мисля, че е бул. Васил Левски 63. Самата аз бих искала някога да си взема от тях.
    Поздрави! 🙂

    Коментар от Amelie — април 10, 2012 @ 9:13 pm

    • Да, и аз четох, че сега има декоративни храстчета магнолия, но това не е дървото магнолия. Но ще ги видя. И трябва да видя къде ще вирее това чудо. В Момчиловци едва ли 🙂 Там няма кой да се грижи за него през цялата година. Там е и по-студено.

      Коментар от Диана — април 11, 2012 @ 8:26 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: