Панаира на Vira

април 7, 2012

* * *

Filed under: дневник, поезия — Tags: , , — Диана @ 4:01 pm

Из равнината скитах и из планините,
пих и от кладенец, и изворна вода,
и тайнството бе там, където се зараждаха реките,
а долу се изпълвах само с тяхната тъга.

Водата им извираше във някоя гора на склона –
почти вълшебна – тъмна борова гора,
таеше се на капки беззвучно, монотонно,
но носеше акустиката на скрита пещера.

На камъка сребро от жилките отмила,
тя тупваше на мекия килим от пръст,
наклонът на скалата я даряваше със сила,
за да добие буйност, темперамент, ръст.

Но там, където всичко се разлива и е равно,
тя губеше от силата си и ленива, застояла,
унесена, приспана, течейки много бавно,
бленуваше, тъгуваше за своето начало.

Една вода, а толкова различен е вкусът й
при извора и в кладенеца долу във полето,
от буйната й радост, бликнала по пътя
до необятната тъга, изпълнила сърцето й.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: