Панаира на Vira

април 4, 2012

Една. Безкрайна. Неразделима

Filed under: дневник, есета — Етикети: — Диана @ 8:35 am

Давид много харесва математиката и логиката, също като майка ми. И когато се роди Анди, той ме попита: Сега любовта ти на две ли ще се раздели? Засмях се и му отговорих: Не, по-скоро ще се умножи по две.
Доколкото тя въобще се побира в някакви изчисляеми стойности и измерения.

Любовта не е някъде в нас, тя е самата ни природа. Но затворена зад хиляди врати. Ако нещо успее да отвори някоя от тях – за малко или за повече – и от там блесне лъч, защото тя е точно като слънцето, този лъч осветява всичко наоколо.

Затова не е възможно да има нещо, което да не обичаш, когато обичаш.

Понякога сме много добре опаковани – с тревоги, съмнения, желания да притежаваме – нещо и някого. Всичко това са още и още врати – до една затворени.
Нещо витае около тях, процежда се през процепите, но едва ли може да се нарече любов.
Обичайки истински едно нещо, обичаш всичко, без изключение. Обичайки един човек на другия край на света, обичаш и камъчетата тук, под краката си, обичаш и това облачно тежко небе, страдаш за всяка несправедливост по света и за всеки нещастен човек те боли.

С мен поне е така.

Любовта е една. Неразделима. И безкрайна. Или я усещаш, или не. Но тя е самата ни същност, винаги е тук и винаги си търси своята посока – там, където вратите поддават, където могат да се отворят…

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: