Панаира на Vira

април 2, 2012

Ден на

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 4:25 pm

Днес е ден на детската книга и още – на информираността за заболяването аутизъм. За детската книга – отчетохме този празник, не ми се пише за него, достатъчно се терзах. Но за аутизма…
Наричаме го заболяване и за света, който познаваме, за обществата ни, си е заболяване, проблем. За съжаление, не съществува друг свят, така че, на практика, е проблем. Ако обществата ни бяха организирани по друг начин, можеше да не бъде.

Има едно дете. Очите му блестят както малко други очи могат. Блестят, но не от лудост. Очите му са звезди.
То е с аутизъм. Това е диагнозата, която поставят на всяко непознато, не добре изучено от медицината такова състояние.
Но това дете… Не говори. Не говори с глас и думи, но говори с очи и усмивка.
Разбира – сигурно не с ум, но разбира всичко – разбира очи, вгледани в него с любов и без страх. Разбира мълчание, разбира език, който ние още не владеем.
Това детенце в нашето общество ще бъде считано за болно и ще е в тежест на родителите си.
Писах веднъж за него, но във ФБ, а ФБ е бездънна яма и не мога да намеря написаното.

Понякога съм се плашила да се вгледам по-отблизо в очи, считани за безумни. Но не и сега…
Работила съм с такива деца, била съм много малка и ужасът от непознатото ме е сковавал. Не съм могла да им дам друго от себе си, освен професионално възложеното ми. За съжаление.
Постепенно, благодарение на други неща, тези предразсъдъци в мен изчезнаха и миналото лято срещнах детенцето, в чиито очи погледнах и видях един друг свят – непознат, но не и страшен…

Advertisements

2 Коментари »

  1. Благороден Човек си ти! Бог да те благослови! Наистина обществото определя и „реалността“. Дай Боже Светът да се промени и да не сме вечно подчинени на предразсъдъците на ограничения ум – извън него наистина има още много „неща“…

    Коментар от Соня Петрова - Magicktarot — април 2, 2012 @ 11:40 pm

    • Соня, това детенце ме научи да вървя последна в колоната. Така се казваше и написаното от мен тогава – през август, миналото лято. Какво значи последна в колоната – не мога да обясня накратко, но просто ми показа истината, че не е нужно да съм първа и винаги да водя – не само в преходите из планината, но и в живота. Поради болестта си беше винаги най-отзад, докато другите дечица тичаха напред. И аз започнах да оставам с него и да виждам нещата от позицията на „последна в колоната“. Дали съм научила този урок и след като се върнах тук – не съм сигурна още. А самото детенце – сигурна съм, че то няма никаква нужда от съжаление. Дано и родителите му да разбират това, независимо от всичко, което трябва да изтърпяват… А майка му инстинктивно прави нещата така, както трябва – това забелязах. Без никога да се е консултирала с рехабилитатор, съумява да постигне напредък с него.

      Коментар от Диана — април 3, 2012 @ 7:31 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: