Панаира на Vira

април 2, 2012

„Шепотът на утринните звезди”

Filed under: дневник, есета — Етикети: — Диана @ 9:20 am

Иска ми се да кажа няколко думи за тишината, за която писа Глокси. Защото се чудя дали наистина познаваме тази тишина. Тишината, която е синоним на „истина” и на „живот”. Тишината, чиста от мисли, в която можеш да „чуеш” какво „говори” душата ти.
Тази тишина е наричана с много имена. Едно от най-красивите, които съм чувала, е „шепотът на утринните звезди” (Вадим Зеланд).
Това е същата тишина, в която можеш да говориш с цветето, с водата, превръщайки се в цвете и вода.
Тишина, свободна от мисли, тишина-усет, тишина, изпълнена с усещане за вечност.
Там, в дълбочината й, със сигурност няма нищо тъжно, тя е чист екстаз и радост.
Един миг в нея е повече от цялото време, прекарано на земята. Един миг в нея – но осъзнат миг…

Чуй как шепне утрото
и звездите избледняват,
изгубват се от погледа,
но са там, на небосвода.

Нужни ли са очите ти,
щом в теб, неразкрито,
шепти цялото Творение…

Човек е копие на Вселената
и неосъществен още Бог.


Дълбоко вътре…

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: