Панаира на Vira

март 31, 2012

Всяко място

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 8:45 am

На 1ви април дядо ми има рожден ден. Става на 88 години. Сега е сляп, но до скоро не беше. Сега е тук, в София, майка ми се грижи за него, тя му е дъщеря.
Дядо ми е роден в Момчиловци, но е бил едва на 10 години, когато семейството му се изселва от там и отива в равнината, защото в планината не е имало поминък. Повечето мъже са ходели на гурбет. Например, бащата на моя дядо е бил рибар – целогодишно той и братята му са ловели риба на Бяло море. Но после България затваря границата си с Гърция на това място. (Скоро я отвориха отново – при Златоград.)
Така че дядо ми е живял малко време в Момчиловци, повече в Търговище, Омуртаг и Шумен, а след това и в София.
Когато се пенсионира, го изпратиха да работи в Пампорово. А Момчиловци е на петнадесетина километра от Пампорово и той реши да си построи къща в родното си село. Където все още повечето хора на практика са ни роднини.
Наложи се да си купи земя, техните разпродали всичко, когато се изселвали.
И дядо ми построи къщата, в която сега прекарваме всяко лято, стига да сме свободни, и в която израснахме ние със сестра ми. Поне през ваканциите…
Опознах планината чрез дядо ми. Той я познаваше по-добре и от местните. Още като дете беше я прекосявал цялата с муле за дърва. Нямаше никакъв страх и мога да кажа, че най-много мен ме е водил със себе си – сестра ми беше прекалено малка за дългите преходи, а баба ми беше болна.
Влачил ме е по такива дерета и чукари, че сега, като си помисля, се чудя как съм се справяла.
Той обичаше да открива нови пътища, но тогава не ми е правило впечатление, че вървим по неутъпкани пътища, просто му имах пълно доверие. Както и той на мен – че няма да се пребия някъде, докато го следвам.
Така също си мислех, че познавам гъбите, и наистина, мога да ги различа, но откакто той ослепя, не смея да ям гъби, набрани от гората. Само когато той ми кажеше, че стават за ядене. Такова доверие съм му имала, че сега се съмнявам дори в сърнелите.
Но пък от ходенето в гората не ме е страх. Водила съм много хора с мен – роднини, приятели. С повечето се налагаше да се връщаме още преди да стигнем средата на пътя. Някои не можеха да издържат умората от прехода, други се страхуваха.
Живея тук, до Витоша, в самото й подножие, но Витоша не значи нищо за мен. Много по-близо се чувствам до хълмовете и горите на Момчиловци, отколкото до тези на Витоша. Щях да кажа: „странно”, но не е.
Всяко място е живо заради определени неща, хора и преживявания.

Advertisements

2 Коментари »

  1. Всяка година посещавам Момчиловци,много красиво и необкновенно родопско село,има над 24 параклиса,съдадени от местните хора,магнетично място 🙂

    Коментар от silvia tencheva — март 31, 2012 @ 12:21 pm

    • Силви, може да ми пишеш във ФБ, когато тръгнеш на там, и ако и аз съм там, да се видим 🙂

      Коментар от Диана — март 31, 2012 @ 1:56 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: