Панаира на Vira

март 25, 2012

* * *

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 10:44 am

Нейните пръсти докосват с безкрайно търпение,
с безкрайна нежност,
която се чувства и в думите,
и се носи в небето.
Тя няма край, когато е от сърцето.
Тя е същата, която събужда за живот
тревата и дърветата.
Същата тази любов, с която говори
цялото живо творение.
Затова и в най-малкото цвете
мога да видя теб,
а ти – мене…

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: