Панаира на Vira

март 20, 2012

Преоткриване

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 9:22 am

Пролетта дойде при мен,
когато вчера ме прегърна едно бебе.
Целуна ме по бузата и сгуши главичка в мен.
Бебе на моя приятелка.
Бебе, което не ме познаваше,
но което разбира света
и му се радва както никой друг.
Цяла седмица не бях излизала,
а когато излязох, срещнах тях.
И тогава видях, че е пролет.
Докато пазех очичките му от силното слънце,
видях, че е пролет.
Докато гледах как усмивка огрява лицето му,
видях, че е пролет.
Толкова нежна, толкова нова, толкова тиха.
Нищо друго не успя да ме накара да я усетя така,
както крехкото телце на едно бебе,
примижало от слънцето и сгушено в мен.
И цялата обедна глъчка в училищния двор
я нямаше докато се разхождах с бебето в ръце.
Нямаше нищо друго,
нищо друго,
и никога не съм била по-спокойна,
по-щастлива,
защото когато съм гушкала така своите деца,
повече са били грижите и тревогите за тях,
отколкото радостта.
И в цялата вселена е нужно много малко,
за да изпиташ щастие –
две същества,
прегърнати, отдадени едно на друго –
доверчиво –
с такова истинско доверие едно във друго,
което да надскочи тревогите и страховете
на целия останал свят.
О, нежна пролет – преоткриване на всичко,
бъди!

Advertisements

2 Коментари »

  1. !!! 🙂

    Коментар от Кръстю — март 20, 2012 @ 7:03 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: