Панаира на Vira

март 17, 2012

* * *

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 9:49 am

Пътят на никого не е бил лек,
житейските уроци понякога са груби,
когато целият ти смисъл е в един човек,
се вкопчваш в него, за да не го изгубиш.

И ревността поглъща всяка твоя сила,
превръща те в тиранин, това го зная,
защото аз самата бях се изкушила
да се оставя на отровата й да ме обладае.

Любов да даваш – за човек е най-нужната храна,
но по-велика ценност е любовта да бъде свобода.

Написаното се отнася за мен. Не искам никой да мисли, че е насочено към него. Това е урок, който аз самата научих. Както казах на Амазонка, не бих й написала онзи стих, ако съдържанието му не се отнасяше в известна степен и за мен, за моето състояние тогава.

Advertisements

има 1 коментар »

  1. Да, права си. Не виждам смисъл вече да казвам каквото и да било.

    Коментар от Диана — март 17, 2012 @ 2:08 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: