Панаира на Vira

март 15, 2012

* * *

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 4:55 pm

Дари ме с чисти сетива,
с чувствителност,
с въображение,
и ме сложи където искаш –
в пустинята,
на връх във Хималаите,
в човешкото сърце,
и аз ще оцелея…

Advertisements

2 Коментари »

  1. интересно…
    а аз преди да видя това
    написах ей туй:

    Не ме мисли. Ще оцелея.
    Поне до края на живота си.
    В такъв момент съм. Безидеен.
    В такова място. Без емоции.
    И трудно е да разберем
    по-скоро има ли ме, няма ли.
    Ще стане ясно някой ден.
    Не, всъщност вечер. След смрачаване.
    Щом хоризонта заличи
    чертата, дето ни отделя,
    ще грейнат моите очи
    от празнотата оздравели…
    О, не! Реалност… Пак обзе я
    мечтата в своите пороци.
    Не ме мисли. Ще оцелея.
    Поне до края на живота си.

    Коментар от венци — март 16, 2012 @ 11:52 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: