Панаира на Vira

март 9, 2012

За писателските работилници, школите по творческо писане

Filed under: Популярни, дневник — Етикети: — Диана @ 11:29 am

Избрах да напиша днес някои мои разсъждения за писателските работилници. От сутринта ме гони едно безсилие да изразя начина, по който се чувствам и затова реших да се спра на тази горе-долу неутрална за мен тема, по която отдавна искам да споделя моята гледна точка.
Като цяло съм против тези работилници. Мисля, че начинът човек да се усъвършенства в писането е като пише и много чете. Четенето е особено важно.
Също така смятам, и винаги съм смятала, че писател е състояние, не резултат.
Мисля, че човек може да бъде писател и без да е написал нищо. Писател, творец е начинът, по който виждаш, чувстваш и осъзнаваш света. Разбира се, ако не напишеш нещо, никой няма и да узнае за теб, но, от друга страна, да пишеш самоцелно, заради самото писане, също не е вариант. Както каза Деничеро, трябва да има послание. Мисля, че „писател” и „послание” трябва да са две думи с едно и също значение.
За писателските работилници. Когато написах първия си роман, мои приятели – журналисти – съпруг и съпруга – казаха: Добрата новина е, че си имаме една БЪДЕЩА писателка. Именно БЪДЕЩА беше ключовата дума. Естествено, такова мнение не ме устройваше, исках да бъда настояща – веднага.
Но тогава още нямах нещо, което имам сега – способността да гледам на нещата в развитие. Да знам, че всяко нещо не е застинало и отделно, а е процес, на който не можеш да обособиш нито началото, нито края.
Тези мои приятели ме посъветваха да отида на курсове по творческо писане. Обадиха се тук-там. Само в НБУ имаше по онова време. Водеше ги Емилия Дворянова. По този въпрос съм писала, няма да се връщам. Не отидох на курсовете, защото прочетох текстове на Дворянова и разбрах, че не мога да отида да ме учи човек, който пише така.
По същото онова време много харесвах Джоан Роулинг. Бях една от първите, които си купиха Хари Потър, още много преди да стане популярен. Харесвах нейната фантазия, способността й да създаде цял един паралелен свят с всичко нужно, различен от създаваните до тогава.
Да, тя притежава нужната фантазия, но малко ме разочарова това, което по-късно открих – че в романите си е спазила всички правила, които се преподават в курсовете по творческо писане. А за мен да се пише по правила, е лоша идея.
Да се пише нещо само с цел да бъде продаваемо, е лоша идея.
Например, според уроците по творческо писане, трябва да започнеш с нещо грабващо вниманието. Още на първа страница да стане убийство. Дж. Роулинг го е спазила – на първа страница не едно, а две убийства. Само този пример – няма да се спирам по-подробно.
Не мога да отрека изцяло курсовете по творческо писане. Не съм посещавала такива. Възможно е там да се преподава и нещо добро и ценно. Но пак казвам, че за мен те превръщат писането в самоцел. А четенето на такава литература не обогатява никого.
Вярна е и другата страна – ако авторът има силно послание, а е безсилен да го облече в хубава форма, то губи част от силата си. Затова всеки автор е длъжен да се развива и технически.
Да – важни са и двете – от една страна формата, езика, стила, от друга – посланието.
Първите се развиват с много четене и писане.
Второто – с преживяване, усет, отвореност.
Повечето истински писатели се учат сами. Това самостоятелно обучение, мисля че е най-съществената част от техния път.
Ако ти си добър писател, ако си наистина добър писател, как би могъл да преподадеш своя опит в школа по творческо писане? Можеш донякъде, но само техническата част. Способен ли си да обясниш как точно преживяното, видяното от теб се е превърнало в образ, символ, метафора? Способен ли си да разчлениш на части творческия процес, който е едно от най-великите тайнства на земята?
Чети и го разбирай, вдъхновявай се и вярвай! Това е.

Advertisements

3 Коментари »

  1. 🙂 Аз не съм по тази част, писането, но има пишещи, които казват, че избягвали да четат, защото се влияели и им пречело на писането (смях?)

    Коментар от Кръстю — март 9, 2012 @ 12:02 pm

    • Ами да, но аз докато бях в Лит. свят, изчетох много и това определено ми повлия, но на стила, не на светоусещането. Тогава истински разбрах, че четенето е важно. 🙂

      Коментар от Диана — март 9, 2012 @ 12:12 pm

  2. Стивън Кинг също пише „по правила. Вярно, че голяма част от тях са си негови де. Но е вярно също и че (почти) всичко, написано от него, е вълнуващо. И обогатяващо.

    Зависи кой от какво се обогатява всъщност…

    Та идеята ми е, че правилата не са страшни. Страшно е да нямаш с какво да обогатиш. Пък било то и себе си дори. Тогава и правилата не помагат

    Коментар от Ралица Жечева — септември 4, 2012 @ 2:52 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: