Панаира на Vira

март 5, 2012

* * *

Filed under: дневник — Tags: — Диана @ 9:07 am

Познавам
и най-чистото небе,
и кал до коленете,
екстазите на полет
и задавения вик на страх.
Треперила съм като в предсмъртен ужас
и съм била спокойна като вечността.

Човек дали изобщо има избор
да бъде в тези състояния –
не би летял,
ако не е познал и бездните –
дълбоките.

Но само в чистото изкуство се цени това,
в живота се приема за нелепо отклонение.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: