Панаира на Vira

февруари 24, 2012

На Андрей Германов

Filed under: дневник, поезия — Tags: , , — Диана @ 10:21 am

Не ми трябва да знам
защо си опитал
няколко пъти
да отнемеш живота си.
Люси каза, че всички актьори
и поети са луди…
Люси – аз я обичам –
тя е толкова земна, открита
и човешки спокойна,
а и тя те е виждала
и е полагала грижи за теб
преди смъртта ти.

Не ми трябва да знам защо –
много от тези причини
са ми познати.
Свещен е животът,
който Бог ни е дал на земята.
Но ние си присвоихме властта
да го делим на правилен и погрешен,
да измислим критерии, по които да съдим
и оправдаваме,
да поставим на всичко етикети:
„красиво” и „грозно”…

И след самоубийството на един поет
не проумяваме:
как е възможно…

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: