Панаира на Vira

февруари 16, 2012

* * *

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 3:43 pm

Ако се придържах към наученото винаги,
щях да съм безгрешна, но не и жива.
Ако се осланях на опита си винаги,
нямаше да направя и крачка напред.
Всяка крачка напред в тази джунгла
е падане,
ставане, изтупване и продължаване.
Толкова погледи от всички страни,
толкова старание и осъждане.
Трябва да имам някаква стратегия,
но нямам.
Никакъв план, никаква карта,
просто вървя.
Една от най-добрите ми приятелки,
преди да ме познава,
ме е смятала за надменна.
Незнаейки, че това в мен,
което изглежда като надменност,
е моят страх.
Че това в мен,
което изглежда като сила,
е несигурност.
Това,
което може би изглежда като стратегия,
са моите стремглави полети,
стремежи, копнежи,
които не искам да предам,
не искам да отхвърля.
Не искам да вървя по лесните пътища.
Искам невъзможното –
да съм просто аз,
невъзможно,
защото сред всичко,
което трябва да бъда
не знам коя съм.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: