Панаира на Vira

февруари 15, 2012

Гледките вътре

Filed under: дневник, есета — Етикети: — Диана @ 10:14 am

Оглеждайки се наоколо – този градски пейзаж – трудно ми е да го одухотворя повече. Той не значи нищо. Само малките неща в него – човек, поздрав, разговор, моментна гледка, само тези неща значат нещо.
Но когато и тях ги няма, се обръщам към пейзажите вътре, образите вътре. По-неуловими от всички други, защото ги гледаш без очи, докосваш ги без ръце. Но там са най-хубавите гледки. Реални и нереални. Реални, защото идват от преживяното, почувстваното, осмисленото. Нереални, защото така са се преплели по между си, че не можеш да ги отделиш една от друга. И от тяхното преплитане са се родили нови, несъществуващи другаде.
А после ти се иска да ги нарисуваш – така красиви, както си ги видял, така истински, както си ги изживял. Като в най-нежните, най-съкровени книги. С истински златни жита, непреходни думи, цъфнала ръж, Джени.
– Как се пишат прекрасните книги?
– Пейзажите вътре, сюжетите вътре са необятни. Те съдържат всичко. Само ги погледни с нежност.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: