Панаира на Vira

февруари 13, 2012

Одухотворените места

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 10:12 am

Освен вятъра на Соня, местата също са одухотворени. Може би не всяко – там, където е пренаселено, не мога да усетя нищо друго, освен затискане. Усещането е съвсем реално – минавайки покрай сградите, дори да няма много движение по улиците в момента. Тук, при нас, имаше обширни поляни, върху които построиха сгради в последните 7-8 години. И не просто ми липсва просторът на поляните, липсва ми самата земя под асфалта – всяко дърво, което помня, всяка пътечка през тях – от едно до друго място, мога да кажа дори – всяка тревичка, защото докато ходя през поляни, аз постоянно докосвам с ръце тревата, когато е висока на нивото на ръцете ми – докосвам я нарочно. Ако пък е ниска, докосвам храстите, листата на дърветата, всичко, което е живо.

До последните две останали такива поляни водеше задънена уличка. Тя завършваше с малък паркинг и две кафета – едното по-оборотно, другото – построено върху бетонна плоча направо на поляната. Там бяхме по цял ден с децата – аз и мои приятелки. Собствениците на кафето (съпрузи) ни бяха станали като роднини, и ние на тях. Почти нямаше други клиенти освен нас.
После приятелките ми се разпиляха, защото децата ни пораснаха, но аз родих Анди и останах. В последните седмици от съществуването на това кафе там бяхме само четирима – двамата собственици и аз с Анди. На няколко метра зад постройката вече имаше дълбок изкоп, постоянно работеха багери и камиони, дори ограда не бяха сметнали за нужно да поставят. Слагах си един стол до изкопа и количката с бебето пред мен – Анди гледаше багерите, аз го хранех. Нели ми претопляше храната в микровълновата, Цецо разглобяваше окачения таван.
От там нататък вече трябваше да се сбутаме по площадките между блоковете.
Сега в квартала ни има много нови хора. Почти никой от тези, с които се виждам, не помни поляните. На тяхно място има огромно каре красиви нови сгради с магазини, клубове, фризьорски салони и заведения. Всичко е различно – смениха се визията, хората, посоките и разстоянията от едно място до друго. Не ме травмира промяната. Тя е неизбежна. Но това място означаваше много за мен. Още чувам гласа му. Още усещам спокойствието и тишината му. Никаква суета не може да ми ги отнеме. Те са някъде там – под всичко това, което ги е затиснало. И ще останат и след него.

Advertisements

3 Коментари »

  1. Привет, Диана! Благодаря ти за цитата и за тази замисляща импресия! И колко познато и близко ми звучи… Много точно си го казала „те са някъде там – под всичко това, което ги е затиснало. И ще останат и след него.“ В това има голяма надежда – значи не е изгубено вълшебството в градската джунгла. Феите, джуджетата, таласъмите и други приказни същества „са някъде там“! Ееехх, какво интересно фентъзи би се получило от това – накара ме да се размечтая! Поздрави и успешна седмица!

    Коментар от Соня Петрова - Magicktarot — февруари 13, 2012 @ 12:54 pm

    • Соня, аз ти благодаря за материала и за размислите, които предизвика в мен. Както и на всички други, чиито постове видях тази сутрин, просто вятърът ме отвя някъде в твойта посока 🙂
      Почти винаги се поражда в мен желание да коментирам, но всички аспекти – те са много, не мога да ги обхвана на момента. Затова си мълча и просто си мисля. Поздрави и най-сърдечни усмивки и от мен за теб!

      Коментар от Диана — февруари 13, 2012 @ 1:20 pm

  2. Толкова позната история.Всеки носи в себе си далечен и замъглен от времето спомен за една поляна,за цветята, дърветата и зеленината. И въпреки новите бетонни,тухлени и прочие постройки и асфалтови площадки,продължава да я вижда на мястото ,където е била…Тя остава завинаги там,макар и в собственото му съзнание само. Тъжно е !

    Коментар от anima — юни 9, 2012 @ 9:09 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: